От всички вирусни болести по житните растения, жълто ечемичено вджуджаване е с най-широко географско разпространение и с голяма вредоносност. Тя напада най-често пшеницата, а по-рядко ечемика, овеса, ръжта и голям брой други растения.

Кои са симптомите на болестта жълто ечемичено вджуджаване?

Жълтото ечемичено вджуджаване има много характерни прояви през пролетта и по тях болните растения се разпознават лесно. Симптомите варират в известни граници (според сорта), но три от тях са винаги налице: вджуджаването, силното братене и интензивното жълто или червено оцветяване на листата. Растежът на болните растения е силно потиснат. Те изостават в развитието и имат вид на вджуджени. Братята са многобройни, сбити с изправени нагоре жълти до златистожълти листа. При някои видове гостоприемници листата са червени. Най-често тези растения не достигат до изкласяване и загиват преди още здравите да са узрели. Те много добре личат на фона на останалите здрави и нормално развити растения. Редките и рано засетите посеви създават благоприятни условия за болестта.

Кой е причинителят на болестта?

Причинителят на болестта жълто ечемичено вджуджаване е Barley yellow dwarf virus (група luteovirus). Вирионите му са изометрични с диаметър 30 nm. Те се пренасят от болни върху здрави растения от няколко вида листни въшки, паразитиращи върху житните растения, между които най-разпространени у нас са Rhopalosiphon padi и Sitobion avenae. По механичен начин със сок вирусът не се пренася.

Борба с причинителя на болестта жълто ечемичено вджуджаване

Срещу причинителя на болестта жълто ечемичено вджуджаване се провеждат преди всичко профилактични мероприятия, които се свеждат до:

  • използване на устойчиви сортове;
  • унищожаване на самосевките и житните плевели - резерватори на вируса;
  • сеитба в оптимални срокове - ранните и по-редки посеви се нападат по-силно;
  • провеждане на комбинирано торене с азот, фосфор и калий.

При нужда през есента и пролетта се използват химични средства за борба с векторите.