Вегетационни обработки на почвата се прилагат когато се цели намаляване или изключване на употребата на хербициди.
За да се осигурят благоприятни условия за поникването, растежа и развитието на пролетните култури, необходимо е агротехническите мероприятия да се провеждат в срок. Всяко закъсняване с грижите по отглеждането на културите води до бързо заплевеляване на площите и до образуване на почвена кора, в резултат на което се влошават водно-физичните, химичните и биологичните условия в почвата.
При сеитба в рохкава почва не се осигурява добър контакт между почвата и семената и те поникват неравномерно. Ето защо след сеитбата е необходимо площите да се валират. Добър агротехнически и икономически ефект се получава, ако се използват сеялки, при които едновременно със сеитбата почвата се валира.
След сеитбата в почви с лоша структура на повърхността се образува почвена кора, която нарушава водния и въздушния Режим в горния почвен слой и затруднява поникването на семената. Много често почвена кора се образува и след поникването на семената.
В зависимост от степента на заплевеляване и от състоянието на почвената повърхност след сеитбата в някои случаи площите се брануват преди и след поникването на културните растения. Така се унищожават поникналите плевели, преди да се вкоренят, и се разрушава образувалата се почвена кора. Двукратно се брануват площите с царевица и с други късни окопни култури, когато условията за поникване и начално развитие са неблагоприятни-ниски температури, преовлажнена почва и силно заплевеляване.
Посевите от слънчоглед обикновено се брануват след поникването. Когато плевелите поникнат преди слънчогледа и се образува почвена кора, бранува се по-рано. Преди поникването на семената се бранува напряко на редовете, а след поникването- по дължина, т. е. в междуредията.
Площите не се брануват при слаба степен на заплевеляване и когато се внасят хербициди, които не се инкорпорират в почвата
Когато след поникването на растенията се образува почвена кора, площите се валират с пръстеновидни валяци или се брануват с ротационни брани, които не повреждат кълновете. Една от основните грижи през вегетацията на пролетните окопни култури е окопаването на междуредията с цел да се създаде и да се поддържа рохкав почвен слой, да се подобри аерацията, да се активизират микробиологичните процеси и да се унищожат поникналите плевели. Борбата срещу плевелите има голямо значение през вегетацията, тъй като плевелите и културните растения се конкурират по отношение на водата, хранителните вещества и светлината. Ето защо при рационализиране на обработката на почвата плевелите в посева трябва да се унищожават в началните фази на развитието им.
Междуредията се окопават с високопроизводителни тракторни култиватори.
Срокът и броят на междуредовите обработки се определят от степента на заплевеляване и на уплътняване на почвата, а дълбочината - от биологичните изисквания на културите, от срока на обработката, от влажността на почвата и др. Обикновено при окопаването на захарното цвекло и другите кореноплодни култури дълбочината на всяка следваща обработка се увеличава. По-дълбокото разрохкване на междуредията през вегетацията на тези култури намалява съпротивлението на почвата, с което се осигурява по-добър растеж на кореноплодите. За царевицата обаче при всяко следващо окопаване дълбочината от 8-10 см при първото окопаване се намалява до 5-6 см при второто и третото, тъй като с развитието на растенията повечето от корените им се разполагат хоризонтално и се разкъсват при по-дълбока обработка.
При междуредовите обработки на почвата в реда остава необработена зона, която силно се заплевелява и добивът от отглежданата култура намалява до 50%. Борбата срещу плевелите в тази зона се води с механични и химични средства. Част от плевелите се унищожават по механичен начин, като от двете страни на култиваторите се прикрепват секции от брани със стабилни зъби, които унищожават плевелите. Добър агротехнически ефект се получава и при междуредови обработки със секции от ротационни брани, които разрохкват почвата на 3-4 см от редовете.
С прилагането на ефективни хербициди за унищожаване на плевелите ролята на обработката и по-специално на междуредовите обработки до известна степен се изменя. Използването на хербициди при отглеждането на пролетните култури е несъмнено ефективно средство за борбата срещу плевелите, но не бива да се подценяват ролята и значението на механичната обработка.
При ежегодно внасяне на някои хербициди на една и съща площ едни плевели се унищожават, а за други се създават благоприятни условия за развитие.
Съчетаването на механичните и химичните методи в борбата срещу плевелите е особено ефективно мероприятие срещу повитицата, паламидата и млечока, които образуват много пъпки по хоризонталните корени, прорастват и бързо заплевеляват площите. Освен това всеки отрязък с дължина 3-5 см дава нови прорастъци на дълбочина 20 см. При механична обработка на почвата корените се подрязват, в резултат на което намаляват пластичните вещества в кореновата система. Заедно с придвижването на пластичните вещества от надземните към подземните части на плевелите в корените проникват и внесените хербициди.
