Преди имаше кой да изкупува биволското мляко, но нямаше кой да дои. Сега е обратното, споделя за Агри.БГ земеделският производител Стоян Желязков, който заедно с приятеля си и съдружник Йордан Койчев вече над две десетилетия развиват своята ферма в родното ямболско село Лозенец.

Още по темата: Биволовъди с елитна ферма всеки ден обикалят мандрите, за да пласират млякото

„Тук винаги са се гледали животни. След демокрацията ги раздадоха на правоимащите и ги изклаха на 90%. Остана един малък процент в кооператива, който беше изграден, но в рамките на 2-3 години приключиха с тях. Бяха останали около 14 животни. През 1999 г. с Йордан взехме сградите на бившето ТКЗС и така започна всичко”, разказва Желязков. 

Купуват първите 17 малакини от биволовъда и браншови представител Мария Степанчева. Кандидатстват по САПАРД и купуват още 100 животни. С първия кредит в размер на 74 000 евро изграждат първия обор с централен млекопровод. Купуват още 40 животни от Хасковския край. 

„Така създадохме нашата ферма. Целта ни беше да направим бутиков и интересен продукт, който ще се търси от хората. След 25 години обаче се оказа, че въобще не е така. Биволското мляко е по-скъпо, а крайният потребител се интересува единствено от цената. В България липсва култура на хранене”, разочаровано констатира Желязков.

Въпреки че имат проект за преработка, засега са се отказали да правят собствена мандра. 

Биволовъди: „Искаме да получаваме реална цена за суровината, която е около 2,30-2,24 лв./л. За съжаление, в момента получаваме 1,90 лв./л.”

Досега през всички програмни периоди производителите имат одобрени и изпълнени проекти. В момента изпълняват проект по подмярка 4.1 на ПРСР. Очакват също подписването на проект по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Благодарение на подпомагането за селските райони увеличават стадото и строят нови обори за животните. По Нитратната директива изграждат площадки със сепаратори за разделяне на фекалиите от животните. Сега използват тора за наторяване на полетата, а друга част продават на фирма в Ямбол за производство на биогаз.

Те успяват да оборят твърденията на професорите по биволовъдство в Шумен и вече 15 години доят биволите в доилна зала. 

„Процесът на отглеждане на животните е механизиран на 90%. Всичко, което е направено във фермата, ни улеснява работа. Ако не бяха тези европейски програми, може би не бихме достигнали по никакъв начин това състояние, в което сме в момента”, заключава за финал Йордан Койчев.