Гарант е най-търсеният десертен сорт от Института по лозарство и винарство в Плевен, а Кайлъшки рубин – най-търсеният винен сорт. Това показват наблюденията на доцент Илиян Симеонов, който се занимава със селекция и интродукция на сортове в Института. 

Още по темата: Ясен е бюджетът по важни интервенции в лозарството

Поговорихме си с него по време на последното издание на изложението АГРА в Пловдив. По думите му тези два сорта се адаптират отлично в нашите климатични условия. Не се нуждаят от много средства за растителна защита, а в същото време плододават задоволително и продукцията им е с добро качество.

Производителите, които най-често посещават Института, са предимно дребни и средни стопани. Те залагат на сортове с повишена устойчивост на стресовите фактори. Търсят консултации за различни проблеми с вредители, почвени анализи, резитба и др. 

„Преди години Институтът беше стожер в този сектор и нямаше как да се създаде лозово насаждение от какъвто и да е сорт без да се чуе становището на учените. След демокрацията нещата придобиха друг характер. Отлив откъм търсене на насаждения от Института има на големите фирми. Те инвестират в собствени специалисти, които работят в тясна връзка с фирмите за растителна защита”, обяснява Симеонов.

След Ковид пандемията Институтът е възродил традицията за организиране на Дни на отворените врати. Амбицията на екипа е да го прави не веднъж, а два пъти в годината – напролет преди резитба и наесен с изложба на различни сортове грозде – както традиционни, така и нови, които посетителите да опитат на място. 

Според доцент Симеонов производителите в Северна България, особено в района на Плевен и по поречието на Дунав, държат повече на сортове от българската селекция – както на вътревидови, така и такива, които са с повишена устойчивост на болести и ниски температури. В близост до Института хората са свикнали да се доверяват на българската селекция. 

„Докато в Южна България поради различните климатични условия и възможността да се отглежда по-широк набор от сортове, винарите предпочитат повече интродуцираните сортове вместо местната или българската селекции. Има малки изключения, като Mавруд и Рубин например. Особено Рубинът, чийто потенциал през последните няколко години беше преоткрит в Южна България и стана един от основните сортове на всяка винарска къща. Площите с него се увеличават, но той е един от малкото мохикани на българската селекция”, споделя доцентът.

Една от инициативите, в които Институтът участва, е да бъде спирка от специална винена карта на Западна и Централна Дунавска равнина. Целта е да се популяризира лозарството и винарството, който е отрасъл с традиции, особено в Северна България. 

„Искаме и да популяризираме изобщо дейността на Института в Плевен, който притежава 122-годишна история. Можем да се похвалим с богата енотека и достижения в практиката, като сортове и технология на отглеждане. Надяваме се все повече хора да проявят интерес и с тази инициатива за винен туризъм да се създаде едно сдружение. По този начин рекламата в Интернет би била по-лесна и повече туристи да посещават тези райони”, заключава селекционерът.