Какви са симптомите на стъблената главня по ръжта?
Симптомите на стъблената главня по ръжта се появяват най-често по стъблата и листните влагалища, предимно в горната част на растенията и по-рядко по листните петури и класа. По нападнатите части се образуват единични или многобройни тесни ивици с различна дължина, които отначало са покрити от епидермиса и имат сив цвят. След това епидермисът се разкъсва и се разкриват прашести сори, изпълнени с черна главнива маса. Органите, по които са образувани сорите, често са деформирани, усукани, изкривени или пречупени. Болните растения не изкласяват или дават стерилни класове.
Кой е причинителят на стъблената главня по ръжта?
Причинител на стъблената главня по ръжта е Tuburcinia occulta (Wallroth) Iiro (syn. Urocystis occulta Rabh.) от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Ustilaginales. Патогенът образува два вида телиоспори - фертилни и стерилни, събрани и слепени в дребни агрегати. В средата на агрегатите са разположени от 1 до 5 по-тъмно оцветени фертилни спори, а в периферията им са подредени от 1 до 9 броя по-светли или безцветни стерилни спори. Фертилните спори имат сферична до леко удължена форма, а стерилните са по-силно удължени и изглеждат като приплеснати.
При разкриване на сорите, част от телиоспорите се разсейват върху почвата, където остават жизненоспособни до една година. Друга част от телиоспорите се разпрашават по време на вършитба и полепват по повърхността на зърната. Тези спори са основен източник за нови заразявания, които стават през пери/ода от поникване на семето до поява на първия същински лист. Едновременно с поникване на семето в почвата, покълнват и фертилните спори, като образуват по един цилиндричен базидий, на върха на който се формират по 4 -16 базидиоспори. След копулиране на двойки с противоположни полови знаци се образува паразитният дикариотен мицел на гъбата. Той навлиза в младия кълн, там презимува и напролет се развива дифузно във всички надземни части на растението.
Заразяването на растенията от причинителя на стъблената главня се благоприятства от по-ниските температури и по-обилната влажност на почвата, каквито условия са налице при по-късна сеитба през есента. Гостоприемници на патогена са и някои видове житни треви от род Agropyron и Elymus. Не напада пшеница, ечемик и овес.
