Люцерната се коси във фаза начало до пълен цъфтеж. Когато целта е производство на сенно брашно, тя се прибира във фаза бутонизация (образуване на цветните пъпки). При прибиране на някои подрасти в бутонизация следващият откос трябва да се прави във фаза цъфтеж.
Най-добре е първият откос да се прибира в края на бутонизацията до началото па цъфтежа, а следващите в пълен цъфтеж. Така добивите и качеството на тревната маса са високи и не се уврежда дълготрайността на културата.
Последната коситба на люцерната се извършва 25-30 дни преди трайното застудяване. За Северна България това съвпада с края на септември, а за Южна България - около 10 октомври. Когато се закъснее с последната коситба, растенията не могат да натрупат достатъчно резервни хранителни вещества, презимуват лошо и енергията на отрастването им през пролетта на следващата година е по-слаба.
Височината на окосяване трябва да е 5-8 см, като последната коситба се извършва на височина не по-малка от 7 см.
Манипулирането на люцерната (обръщането и особено събирането на изсушеното сено) трябва да става в ранните утринни часове или привечер, когато относителната влажност на въздуха е по-висока и вероятността от оронване на листата е по-малка.
Вижте още:
Прогноза и сигнализация на неприятелите и развитието на болестите
Балурът е един от най-опасните широко разпространени в света плевели
Пирей - плевел, който предпочита тежките почви
;void(0);){kind=link}