Прасковеният клонков молец (Anarsia lineatella Zell.) е разпространен в много райони на планетата. В нашата страна прасковеният клонков молец (анарзия) се среща навсякъде, но по-масово в районите, където се отглеждат праскови и кайсии. Напада също сливата, бадема, вишната, черешата и джанката.
Гъсеницата на прасковения молец нагризва младите леторасти, като унищожава едногодишния прираст и причинява червясване на плодовете и когато не се провежда борба с прасковен клонков молец, повредите достигат 15-20%.
Възрастното насекомо е дребна пеперуда, достигаща при разперени крила 11-15 мм. Предните крила са сиво-кафяви с черни надлъжни прекъсващи се ивици и едно кафяво петно в горния край на средната част на крилата. Задните крила са светлосиви с бронзов оттенък. По края двата чифта крила са заобиколени от всички страни с бледожълтеникави ресни. Яйцето е елипсовидно, бледооранжево, дълго 0,5 мм. Гъсеницата е сиво-кафява до розова с тяло, покрито с власинки, дълга 10-15 мм. Какавидата е жълтокафява, дълга 10 мм.
Прасковеният молец развива годишно 3-4 поколения. Зимува като гъсеница втора - трета възраст, по-рядко в първа, под люспите и в основата на пъпките, в разклоненията на клоните, в мумифицираните плодове и стъблото, а на сливата - в галите, причинени от галообразуващия акар. Гъсеницата си приготвя на мястото на зимуването скривалище, като издълбава ямичка, облицована отвътре с копринени нишки и стърготини. Около мястото за зимуване се образуват купчини от кафяви екскременти.
През пролетта гъсениците напускат зимните укрития (в края на март), а в отделни години в края на февруари при средна дневна температура 14,5 градуса и започват да се хранят с пъпките, с кората в пазвите на клоните и др. Началото на активния период съвпада с разпукването на цветните пъпки на прасковата. Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки, като предпочита листните. След това преминава по леторастите, вгризвайки се през върха на пъпката в сърцевината им, което причинява увяхване на връхната част, клонката. Една гъсеница през живота си поврежда последователно 3-5 летораста. Освен това гъсениците се вгризват в плодниците на цветовете и в младите плодчета на прасковата, кайсията, сливата и бадема, които изцяло унищожава без кожицата. Една гъсеница унищожава 1-2 плодчета. След завършване развитието си гъсениците какавидират в пашкулчета в листата на изпадналите клончета, по кората, завръзите и чаталите. Какавидният период продължава 10-12 дни.
Пеперудите от първото поколение излитат през май, летежа приключват през второто десетдневие на юни за 15-40 дни. Те са активни привечер и нощем. Денем се крият под листата, под бучките пръст, в пукнатините на стъблото и клоните на дърветата и другаде. Женските пеперуди снасят яйцата си по единично главно по плодовете на ранните сортове праскови: Амсден, Мариголд, Тракийска ранна и др., най-често в областта на ямичката на дръжката, по листата по-рядко и то по долната страна в основата на централния нерв и основата на листната дръжка. Една женска през живота си снася 60-80 яйца.
Гъсениците се излюпват след 5-11 дни, обикновено от началото на юни до началото на втората половина на август. Те повреждат повече плодовете на по-късните сортове праскови: Хале, Елберта, Късна Дупнишка, защото листата и връхните части на леторастите са вече твърди, като се вгризват често от към ямичката на дръжката, на узрелите плодове, от страни и се хранят с месестата им част. Развитието на гъсениците продължава около месец и какавидират на местата, където и тези от първото поколение, без да правят пашкулче и се прикрепят с бели копринени нишки.
Развитието на какавидите продължава 6-11 дни. Пеперудите от второто поколение започват да летят от края на юни началото на юли и завършват до средата на август. Гъсениците от това поколение се хранят с месестата част на плодовете и се развиват за 20-27 дни. Какавидират в ямичката на дръжката на плода или близо до него, прикрепени с няколко копринени нишки, какавидният период е от 9-15 дни. Пеперудите от третото поколение летят през август и завършват летежа при топло време до средата на октомври. Те снасят яйцата си по кората, най-често в основата на клонките и около разклоненията им, между люспите и основата на листните пъпки и по-рядко на плодните. Излюпените гъсеници се хранят с плодовете или вътрешността на пъпките и презимуват втора и трета възраст в копринено пашкулче.
Борба с прасковения клонков молец
Борбата с прасковения клонков молец (анарзия) се затруднява до известна степен, защото развива 3-4 поколения, което налага да се водят постоянни наблюдения за появата му и извършват пръскания с химически средства. Добри резултати, за намаляване на повредите от презимувалите гъсеници, се получават при закъсняло зимно пръскане с 3% маслени препарати (Акарзин, Масло РЗ и др.). През пролетта трябва да се направят две пръскания. Първото пръскане се провежда непосредствено преди разпукването на цветните пъпки, при 10% гъсеници напуснали зимните си убежища. ПИВ е 3% повредени леторасти или пъпки. Второто, ако се налага, веднага след прецъфтяването.
Регистрирани препарати за борба с прасковения клонков молец са: Алсистин 25 ВП - 0.015%; Алфагард 10 ЕК - 0.15%; Вазтак нов 100 ЕК - 0.015%; Дурсбан 4 ЕК - 0.15%; Нуреле Дурсбан - 0.05%; Суми Алфа 5 ЕК - 0.02% и др..
Успешното извеждане на борбата с презимувалото поколение, снижава плътността на неприятеля и през летните месеци прасковения молец не нанася икономически значими щети. При използване на инсектициди срещу летните поколения на прасковения клонков молец трябва задължително да се спазват на карантинните срокове за отделните препарати с цел опазване от отравяне на консуматорите на пресните прасковени плодове.
