Обикновената полевка (Microtus arvalis Pallas) е разпространена в цяла Европа и е икономически важен неприятел по пшеницата у нас. Падането на валежи в периода август-септември над 50 мм винаги създават оптимални условия за нейното масово намножаване. Заплевеляването на царевичните и слънчогледовите посеви особено с пълзящ щир, както и други биотични и абиотични фактори допринасят за нарастване на броя на колониите от полевката в пшеничените посеви още през есента.

Полевката достига на големина 12 см, а дължината на опашката й е 3-4 см. Тялото е покрито с гъста сиво-кафява или жълтеникавосива козина. Предните крака имат 4, а задните 5 пръста.

Обикновената полевка живее в почвата, където издълбава ходове с диаметър 3-5 см, имащи изход на повърхността. Образува големи колонии, в които има няколко продоволствени камери и 1 до 2 гнезда, които се устройват на дълбочина 15-20 см. Развива 5-6 поколения годишно, а при благоприятни условия е в състояние да се размножава целогодишно. Храни се с подземните и надземните органи на растенията, но нанася повреди и при издълбаването на ходовете си.

Борба с обикновената полевка

Унищожаването на обикновената полевка в пшеничените посеви се провежда в зависимост от броя на колониите на декар чрез залагане на отровни примамки в ходовете им или чрез площно третиране на нападнатите посеви с химични препарати. Борбата започна през есента и приключва рано през пролетта.

За обработка на ходовете в колониите се използват примамки, след което те се затварят за предпазване на птиците от отравяне. Използват се готови примамки: Клерат - 1 кг на декар при площно третиране или 5-7 гр. за обитаем ход, Волт - 10 гр. за обитаем ход и др.

Вижте още:

Агротехнически мерки за унищожаване на плевелите

Червено житно комарче - основни причини за масовото му намножаване

Листните въшки не трябва да се подценяват като неприятел по пипера