Крушовия пъпкопробивач (Anthonomus pyri Kollar) е разпространен в цялата страна и причинява сериозни поражения основно на крушата. Също така нанася повреди и по ябълка, кайсия и слива.
Възрастното насекомо е дребно около 4,5-5 мм хоботно бръмбарче. По външни морфологични белези твърде много наподобява ябълковия цветопробивач. Съществено се различава от него по двете напречни белезникави ивици (ленти) в края на елитрите. Ивиците в ръба на допирането на двете елитри са почти под изправен ъгъл (около 180°). Яйцето е белезникаво, овално продълговато, с дължина около 0,1 мм. Ларвата е белезникава и дълга до 5 мм. Какавидата е дълга приблизително 3-4 мм, с белезникав цвят.
Крушовият пъпкопробивач развива едно поколение в годината. Около 10% от бръмбарите остават да зимуват под старата и напукана кора и в други укрития. Останалата част от тях снасят яйцата си през септември-октомври, като прекарват преди това летен сън (диапауза). Преди снасянето на яйцата си бръмбарите се хранят, като нагризват листните и цветните пъпки, за да узреят полово. През този период един бръмбар може да унищожи повече от 40 цветни (плодни) и листни пъпки. След това копулират и женските започват да снасят яйцата си. Те изгризват каналчета в пъпките и втикват с помощна на хоботчетата си яйцето на дъното на каналчето, след което запушват дупката със специфично лепкаво вещество. Снесените яйца презимуват. Напролет, а понякога още в края на януари - началото на февруари при затопляне на времето, яйцата се излюпват и ларвите започват да се хранят с вътрешността на плодните пъпки. Какавидирането започва от края на март - началото на април и продължава през целия април. В края на април - началото на май от повредените пъпки излизат младите бръмбари.
Повредените плодни и листни пъпки изобщо не се развиват напролет, изсъхват и опадват (неопадалите остават дълго време след разлистването по дърветата). Обикновено в края на септември, когато температурите се понижат за няколко дни около 10-12°С, бръмбарите напускат летните си убежища и започват активно да се хранят, за да узреят полово, и след това снасят яйцата си. Една женска снася 18-24 яйца.
Останалите да презимуват бръмбари се появяват през пролетта по време на набъбване на пъпките. Хранят се известно време, копулират и женските снасят яйцата си по описания начин. Яйценосният период в зависимост от метеорологичните условия трае 30-40 дни. Излюпилите се ларви се хранят, като изгризват вътрешността на смесените пъпки. Напълно развилите се ларви какавидират и младите бръмбари, получени от снесените през пролетта яйца, се появяват в края на май. Те, както другите бръмбари, получени от презимувалите яйца, се хранят известно време с листата на крушата, но пораженията са незначителни. След това преминават в летни убежища, където прекарват летен сън.
Борба с крушовия пъпкопробивач
Борбата с крушовия пъпкопробивач трябва да се провежда основно през есента, когато бръмбарите напуснат летните си убежища и започват да се хранят. Това обикновено става след 20 септември, като най-добре е да се правят проверки чрез стръскване и когато на дърво се установят средно повече от 5-8 бръмбара, да започне пръскането, което да завърши в срок от 5-6 дни. Няма официално регистрирани препарати за борба с крушовия пъпкопробивач. Могат да се използват всички контактни инсектициди (органофосфорни, карбаматни и др.) в концентрации използвани за другите неприятели.
