Химичните мерки за борба с болестите и неприятелите се състоят в обеззаразяване на семената преди сеитбата и в пръскане или прашене на растенията през вегетацията. Използват се различни химични препарати (пестициди) с по-широк спектър на действие или тясно специализирани срещу отделни болести и неприятели. Химичната борба се прилага масово, понеже е високоефективна, лесно приложима, а техниката има голяма производителност. Използва се както наземна, така и летателна техника.
При пръскането препаратът се смесва предварително с течност - най-често с вода, но може и с минерално масло, и се получава течна работна смес - разтвор, емулсия, суспензия.
От наземната техника за пръскане се използват различни пръскачки: щангови пръскачки (за едрокапково пръскане); вентилаторни пръскачки (за дребнокапково пръскане); пневматични и аерозолни пръскачки.Основно изискване при пръскането е правилно да се определи дозата от препарата и добре да се регулира количеството на разтвора, което трябва да се изпръсква. Затова регулирането на разпръсквачите за изпръскване на еднакво и точно определено количество задължително се извършва само с вода в самия блок.
При прашенето препаратът се смесва с прахообразен смесител и се получава прахообразна работна смес. За да се постигне по-точно дозиране при прашенето, прахът трябва да бъде сипкав и лесно да изтича. Използват се различни прашалки.
От летателната техника се използват самолети и вертолети. За пръскане към тях се монтира самостоятелна пръскачка, а за прашене - инсталация за прашене, която се използва и за торене с минерални торове. За да не се засегнат съседни посеви, в края на участъка трябва да се оставят защитни ивици, широки около 100 м, но при вятър те не бива да се използват. Много важно е разпръсквачите да могат да се изключват добре при обръщане, за да не се повредят съседните посеви.
Понеже повечето от химичните препарати са отровни, при пръскане или прашене трябва да се спазват всички изисквания за работа с отровни препарати.
