От чума страдат всички видове овощни дървета, особено кестенът, а също така и черницата, лозата и редица горски видове. Нападнатите дървета слабеят, линеят и най-после изсъхват. Листата им се оцветяват в кафяво-червеникав цвят много по-рано наесен в сравнение с листата на здравите дървета. Ако около такива дървета се разкопае, вижда се че корените им са загнили, а по повърхността им се забелязват черни шнуроподобни образувания. При растежа си през почвата шнуроподобните образувания достигат корените на други дървета и ги заразяват. Ако на мястото на заразената градина или лозе се засадят овощни дървета, те също заболяват. Под кората на загнилите корени и по долната част на дънера се забелязват бели мицелни уплътнения.
Причинител на чумата е паразитната гъба Armillaria mellea. След изсъхването на дърветата гъбата образува близо до дънерите им групи от плодни тела (пънчушки), които са гуглести гъби, подобни на печурката, но гугличката им е медножълта и покрита с множество тъмни люспици. След изхвърлянето на спорите тези плодни тела изгниват. Заразяването става както чрез шнуроподобните образувания в почвата, така и чрез спори, попаднали върху ранички по корените или по долната част на дънера. Развитието на болестта е на огнища, които постепенно се разширяват.
Силни прояви на чума по корените се наблюдават в насаждения, създадени върху наскоро изкоренени гори, върху песъчливи, добре дренирани почви, с кисела до слабо алкална реакция.
Борба с чума по корените
Нападнатите от чума по корените овощни дървета трябва да се изкореняват, без да се оставят пънове, и внимателно да се унищожават. На мястото им трябва да се загради с санитарен ров, дълбок 60-70 см и широк 0,4 м, за да не могат шнуроподобните образувания да достигнат съседните дървета. Заразеното място не бива да се засажда с дървета или лози в продължение на 5-6 години. През това време мястото може да се поддържа в черна угар или да се засява с житни култури, или да бъде обеззаразено. Плодните тела на гъбата трябва да се унищожават веднага след появата им.
