Черното кореново гниене се среща най-често по пшеницата, ечемика и ръжта, когато се отглеждат върху леки почви с алкална реакция, без сеитбообращение и при ниска агротехника.
Какви са симптомите на черното кореново гниене?
Черното кореново гниене се появява още по младите, току-що поникнали растения. Те изостават в растежа, листата им пожълтяват и изсъхват, а при по-силни повреди загиват. По-късно по корените, възела на братене и основите на стъблата се виждат черни петна, които бързо се разрастват и обхващат големи участъци от тях.
Те изглеждат сухи и стават чупливи. Нападнатите растения изостават в растежа, братят по-слабо и една част отмират. Те формират по-дребни и изправени класове, които преждевременно изсъхват, побеляват и остават празни или образуват спарушени зърна. Черното кореново гниене се проявява най-често на по-малки или по-големи участъци, в които обхваща всички растения. Техните корени и най-ниските 1-2 междувъзлия са почернели и покрити с тъмен налеп.
Кой е причинителят на черно кореново гниене?
Причинител на черно кореново гниене е Gaeumannomyces graminis (syn. Ophiobolus graminis (Saccardo) от клас Ascomycetes, подклас Loculoascomycetidae, разред Dothideales. Почвено обитаваща гъба, хифите на която проникват през корените и се развиват в техните тъкани, като обхващат и основата на стъблата. По повърхността на нападнатите тъкани патогенът развива черен мицел, който придава по-тъмен цвят на корените и основите на стъблата. На това място още през есента се образуват и псевдотециите на гъбата, които са също черни, повърхностни, топчести по форма и с удължена шийка. В тях се образуват цилиндрични асци, които съдържат 8 безцветни, нишковидни, четириклетъчни аскоспори. Върху въздушните хифи се формират конидии. Те са сърповидно извити. При покълнване директно заразяват младия корен.
Причинителят на черното кореново гниене на житните растения презимува в растителните остатъци и почвата, като псевдотеции, хламидоспори, мицел и конидии. Благоприятни условия за развитието на болестта са по-хладното и влажно време, алкалната реакция на почвата, ниската агротехника и едностранчивото азотно торене на посевите. Гъбата се развива при температура от 4-33°С, оптимално при 19-24°С.
По патогена паразитира суперпаразитната гъба Trichoderma viridis. Гостоприемници са и някои тревни житни растения. Практическа устойчивост проявяват овесът, ръжта, просото, тимотейката, царевицата, райграсът и др. При G. graminis са установени две форми: f. sp. graminis по пшеница, ечемик и видовете Bromus, Agropyron и f. sp. avenae по овеса и Agrostis gigantea. Напада още ориза, ръжта и други видове житни треви.
Борба с черното кореново гниене
Като почвен патоген, засягащ корените, Gaeumannomyces graminis практически не се повлиява при третиране с фунгициди. Тъй като гъбата не се запазва много дълго в растителните остатъци, то борбата с черно кореново гниене лесно се извежда чрез сеитбообръщение. Не е добра практика пшеницата да се отглежда монокултурно.
