Болестта брашнеста мана напада всички зърнени житни растения с изключение на царевицата, ориза и просото. Разпространена е навсякъде, където се отглеждат житни култури, като причинява намаление на добивите от 10-30% и влошава качеството на продукцията.
Кои са симптомите на болестта брашнеста мана по житните култури?
Брашнестата мана по житните култури се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази до восъчна зрелост. Напада всички зелени органи, но най-често листата. Най-рано болестта брашнеста мана се открива по първите листа и след това признаците се проявяват и върху листата от горните етажи, по листните влагалища, стъблата и по-рядко по класовете. По повърхността на нападнатите органи се образуват нечистобели брашнести налепи, които се разрастват, сливат се и накрая плътно покриват големи участъци от тях. По-късно налепите леко потъмняват и получават светлосив цвят, а в тях се появяват дребни, топчести, тъмнокафяви на цвят плодни телца - клейстотециите на гъбата. Върху силно нападнатите листа, тъканите между заразените участъци жълтеят, а тези под налепите остават по-дълго време зелени. Брашнестата мана е особено вредоносна, когато обхваща последните флагови листа и класа. В такива случаи зърното остава по-дребно, недобре изхранено и с влошени качества.
Кой е причинителят на болестта брашнеста мана по житните култури?
Причинител на болестта брашнеста мана по житните култури е Erysiphe graminis De Candolle от клас Ascomycetes, подклас Euascomycetidae, разред Erysiphales, c конидиен стадий Oidium monilioides link. Това е сложен и нееднороден по отношение на своята вирулентност вид, който по този признак се разделя на голям брой - над 30 специализирани форми, повечето от които паразитират по дивите, житни треви. Върху културните растения с най-голямо икономическо значение са специализираните форми: tritici, hordei, secalis и avenae. Те нападат само определени видове или родове житни растения и се състоят от многобройни физиологични раси с различна вирулентност спрямо отделните сортове на гостоприменика.
Характерна особеност на гъбата Erysiphe graminis е това, че тя има ектофитен мицел, който се развива по повърхността на нападнатите органи. От мицела се отделят къси, неразклонени конидионосци, върху които се образуват едноклетъчни, с тънки стени конидии, подредени една върху друга във верижка. Конидиите имат елипсовидна до яйцевидно удължена форма и заедно с конидионосците и мицела придават брашнест вид на налепите, откъдето идва и името на болестта. Намиращите се на върха на верижката конидии непрекъснато се отчленяват и разнасят от вятъра и при благоприятни условия - температура от 3 до 30°С (оптимална 12-20°С) и сравнително висока относителна влажност на въздуха (96%), осъществяват нови заразявания през вегетационния период. При настъпване на горещините и със застаряване на мицела се образуват клейстотециите, които имат сферична форма и прости израстъци в долната част.
Размерите им варират, а вътрешността им е изпълнена с широкоелипсовидни по форма, безцветни, тънкостенни аскуси - до 15-20 във всеки клейстотеций. В аскусите се съдържат по 4-8 хиалинни, едноклетъчни, елипсовидни по форма аскоспори. С аскоспорите в аскусите и клейстотециите, гъбата прекарва неблагоприятните летни условия. През есента при температура над 1-2°С до 28-30°С и навлажняване, аскоспорите се изстрелват и заразяват самосевите и младите есенни посеви. Гъбата зимува като мицел по заразените растения. При благоприятни условия инкубационният период протича от 3 до 11 дни. В северните страни патогенът зимува като клейстотеций, от които се извършват ранни заразявания през пролетта по житните култури.
Развитието на болестта брашнеста мана се благоприятства от по-хладното и влажно време, гъстите посеви и едностранчивото и обилно азотно торене. Между сортовете на пшеницата, ечемика, ръжта и овеса се наблюдават големи разлики в отношението им към причинителя на болестта брашнеста мана. Измежду тях има както много чувствителни, така и силно устойчиви до имунни сортове. От пшеничените сортове устойчивост спрямо причинителя на брашнестата мана проявяват сортовете Русалка, Аврора, Албена, Милена, Калоян, Добруджа 1, Скития. Умерена устойчивост имат Плиска, Преспа, Янтър, Враца, Простор, Добротица, Тракия, Крапец, Кристал, Лазур, Садово 772. Чувствителност е установена при сортовете Садово 1, Златоструй, Миряна, Катя, Момчил, Славянка 196, Ясен. Силно чувствителен е сортът Садовска ранозрейка 4, който се използва като намножител на инфекцията при селекционните тестове за устойчивост. Отглежданите сега у нас сортове ечемик са средно устойчиви до чувствителни към брашнестата мана.
Борба с болестта брашнеста мана по пшеницата
За ограничаване на загубите от болестта брашнеста мана е необходимо:
- да се спазва сеитбообращение;
- да се унищожават самосевките и тревните житни плевели;
- да се избягва по-ранната сеитба;
- да се провежда пълно минерално торене с азот, фосфор и калий (азотните торове силно намаляват устойчивостта на растенията към болестта, а фосфорните и калиевите я повишават);
- да се внедряват устойчиви сортове;
- да се води борба с плевелите и др.
При силна поява на брашнестата мана, когато до 25-30% от листата (без последните един-два) се срещат налепи, трябва да се извърши пръскане на посевите с един от препаратите: Алегро СК; Алерт С; Артеа 330 ЕК; Байфидан 250 ЕС; Бампер 25 ЕК; Бампер СУПЕР, Дует УЛТРА; Импакт 25 СК; Карамба 60 СЛ; Комугин 5 ЕВ; Корбел; Ментор; Сопрано 125 СК; Танго СУПЕР; Терано 12,5 СК; Топсин М 70 ВП.
У нас за условията на България брашнестата мана се явява по-масово през пролетта. Химичната борба с брашнеста мана е най-ефективна, когато се провежда във фаза изкласяване - класът е обвит в последния флагов лист. Доказано е, че при запазване на последния лист и класа, се получава нормален добив.
