Високата вредоносност на ръждите по пшеницата, ръжта, ечемика, овеса и честото им проявление при нашите условия, налагат ежегодно да се провеждат мероприятия, насочени срещу тях. Повечето от мерките за борба срещу ръждите по пшеница, ръж, ечемик и овес имат предпазен характер и целят да се създадат по-благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им от ръждите. Други мероприятия са насочени пряко срещу причинителите на ръждите и целят, от една страна, унищожаване или намаляване на наличния инокулум, а от друга страна, забавяне скоростта на неговото размножаване.
1. Създаване и отглеждане на устойчиви сортове. В това отношение селекцията на тези култури е много напреднала и има добри постижения при съдаването на устойчиви сортове. От отглежданите у нас сортове пшеница с много добра устойчивост към черната стъблена ръжда са Траяна, Крапец, Кардам и др., а към кафявата - Плиска, Загоре, Кардам, Янтър, Крапец и др. Много устойчиви към жълтата ръжда са сортовете пшеница Садово 1, Кардам, Крапец и др. Тъй като устойчивостта на сортовете към фитопатогени и към причинители на ръжди не е постоянно и неизменно качество, наложително е да се следи нейното изменение и своевременно да се сменят тези сортове, които са станали чувствителни. Отглежданите сега у нас сортове ръж, ечемик и овес се характеризират с добра устойчивост към ръждите.
2. Добър ефект срещу ръждите дава правилното провеждане на някои от мероприятията по отглеждане на културите, по-важните от които са:
- спазване на пространствена изолация от миналогодишни посеви и унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на уредостадия от старите върху новите посеви. Това е валидно за листните ръжди, които зимуват в този стадий при нашите условия;
- оптимален срок на сеитба;
- балансирано торене с минерални торове, като не се допуска едностранчиво азотно торене.
3. Унищожаване на междинните гостоприемници, макар че при повече от причинителите на ръждите те нямат основно значение за възстановяване и размножаване на патогените през пролетта. По-голямо е тяхното значение за възникването на раси на причинителите на ръждите, тъй като върху тях протича половият процес на тези гъби.
4. Третиране на семената преди сеитбата. Това мероприятие има известен ефект срещу кафявата и жълтата ръжда през есента до настъпване на ниските температури. То се извършва с байтан 15 - 200 g на 100 kg семена.
5. Пръскане на посевите през вегетацията при нападение над 10% от листната площ. Пръскането трябва да се извърши във фаза изкласяване и не по-късно от края на фаза цъфтене.
