След силни летни и есенни засушавания, които предизвикват предивременно узряване на клубените, падналите обилни валежи стават причина да се възобнови растежът на вече оформените клубени. Най-често започва да нараства само връхната част, в резултат на което се образуват удължени, силно стеснени (прищъпнати) в средата клубени („близнаци”). По-рядко от повърхността израстват нови малки клубенчета, седящи непосредствено върху стария клубен или свързани с него къси столони. Ако по това време листната маса е вече силно подгоряла, тя не е в състояние да изхранва новоизрасналите части на клубена и за това се разходва скорбялата от старата част на клубена. Така старата част силно обеднява на скорбяла, при прерязване има стъкловиден изглед - стъклясване, което е изразено най-силно в пъпната част и към върха постепенно намалява. Стъклясалата част потъмнява, омеква и се скапва. При сваряване тя остава твърда и без вкус. Такива клубени преди съхраняването трябва да се отстраняват.
Когато вторичният растеж на узрелите клубени е по-слаб и се извършва по цялата повърхност, затвърдялата вече кожица се нацепва плитко по всички направления и пукнатините се покриват с корк. Това нацепване на кожицата влошава външния вид и формата на клубените.
Ако клубените в нивата стоят дълго време в много влажна почва техните лентицели, които обикновено едва личат, се разрастват силно и се образуват дребни (2-3 мм) бели и меки брадавички, които впоследствие потъмняват и затвърдяват. Обикновено тези лентицели се смятат за краста, но те са „лъжлива краста”, понеже са дребнозърнести, разпръснати равномерно по повърхността и имат по-светъл цвят. Подобни разраствания на лентицелите може да се явят и когато картофите се съхраняват при извънредно влажни условия.
