Картофите реагират на недостига на хранителни елементи в почвата не само с намаляване на добивите, но и с редица характерни външни изменения, които често се смятат за болести от заразно естество. Най-често се срещат болести по картофите причинени от:
Недостиг на азот
На леките песъчливи почви, където често се засаждат, без торене картофите страдат от недостиг на азот. Листата на такива растения са бледозелени, дори жълтеникави. Растежът изостава, новообразуваните листа са дребни.
Недостиг на калий
Картофите са особено чувствителни на недостиг на калий в периода на нарастване на клубените. Недостигът се явява не само когато общото количество на калия в почвата е малко, но и при наличие на много вар в почвата, което затруднява поглъщането му от растенията. Горният епидермис на листата на такива растения добива бронзов оттенък, който дава илюзията за вирусна некроза. При голям недостиг на калий краищата на листчетата прегарят, добивът силно намалява, клубените остават дребни и безвкусни. По време на съхраняването в месото може да се явят синкаво-сиви, тъмни зони, които добре личат след сваряването.
Недостиг на магнезий
Недостиг на магнезий се проявява на твърде леки почви, където магнезият лесно се измива. Листата на растенията, които страдат от недостиг на магнезий, от долу на горе добиват бледозелен или жълтеникав оттенък. Впоследствие междунервията им потъмняват и прегарят. В тежки случаи може да се стигне до предивременно изсъхване на такива растения.
Недостиг на фосфор
Недостигът на фосфор причинява задържане на растежа, свързано с известно щръкване на листата, които запазват тъмнозеления си цвят. По време на клубенообразуването периферията на долните листа прегаря. Такива листа често опадват.
