Бодливото грозде (Ribes Uva-Crispa) е типичен храст. Има плитка коренова система. Растежът на издънките е умерен, като височината им достига до 1 -2 м. Те израстват от подземно стъбло. Характерно за тях е, че по цялата си дължина имат голямо количество бодли. Издънките живеят до 8 години, но са най-жизнени до петата година, след което растежът и плододаването значително намаляват, а плодовете стават по-дребни. Това налага ежегодно да се извършват резитби на застарелите издънки и клонки, за да се установи благоприятно съотношение между вегетативните и плододаващите органи.
Листата на бодливото грозде са покрити с мъх. В пазвите им се образуват листни и плодни пъпки, които се разпознават по това, че листните са по-дребни и със заострен връх, докато плодните са по-едри и заоблени.
Цветовете са единично разположени, или по 2-3 заедно. Те са камбанковидни, състоят се от 5 чашелистчета и 5 венчелистчета, и са двуполови и самоплодни. Цъфтежът обикновено започва в края на април и началото на май и продължава около 6-8 дни. При кръстосано опрашване плодовете са повече и по-качествени.
Бодливото грозде има определени изисквания към климатичните условия. То е чувствително към ниските температури, но не е много влаголюбиво. Затова за него трябва да се избират закътани, но проветриви месторастения, в които не се задържа продължително време студен въздух през зимата, който може да причини измръзване на отделни пъпки, клонки, или цели растения. Добре понася засенчване, което позволява да се отглежда като подкултура на други овощни видове.
Бодливото грозде има особени изисквания към почвата. Успешно расте и се развива, както на леки, така и на тежки почви с различна запасеност с основните за растенията органични вещества, със слабо кисела до неутрална реакция. Бодливото грозде не понася високо ниво на подпочвените води на по-малко от 80 см от повърхността на почвата.
Известни са два начина на размножаване на бодливото грозде -чрез семена и вегетативно. Повече в практиката се използва вегетативното размножаване. При вегетативното размножаване се запазват качествата на отделните сортове, размножителният коефициент на растенията е много по-голям, лесно се прилагат в практиката и е икономически по-изгоден. Има няколко начина за вегетативно размножаване на бодливото грозде:чрез издънки, от вкоренени стъблени и коренови резници, чрез разделяне на храстите и микроразмножаване. За целта се използват майчини растения с безспорна автентичност на сорта и отлично здравословно състояние. Автентичността на сортовете се определя
чрез апробация по време на вегетацията, особено по време на зреенето на плодовете, които са най-сигурният показател за това.
Размножаване чрез издънки
Това е основен начин за размножаване на изправени и полуизправено растящи сортове. Обикновено те формират два типа издънки - от пъпки на коренището и на придатъчните корени, които се образуват през предходната година. През вегетацията на следващата година от тях израстват издънки, които след листопада могат да се използват за посадъчен материал. За производството на чистосортов и здрав посадъчен материал се използват специални маточни насаждения, в които борбата с болестите, вредителите и неприятелите се води системно.
Размножаване чрез коренови резници
Кореновите резници се вкореняват в плитки, 8-10 см бразди, като се нареждат на 3-4 см един от друг и се покриват с рохкава почва. Разстоянията на засаждане на растенията зависят от начините на обработка на коренището - 20-25 см при ръчни обработки и 75-80 см при механизирани. Ефектът от вкореняването на резниците зависи преди всичко от грижите, които се полагат за тях. При оптимални грижи през вегетацията от един резник се добиват от една до две вкоренени издънки, които се изваждат през есента след листопада или рано напролет.
Размножаване чрез стъблени резници
При този начин на размножаване на бодливото грозде се използват зелени и зрели резници. Зелени резници се получават от млади издънки и техните разклонения, които се събират от втората половина на юли до към края на август, и се нарязват на дължина 3-5 см, като им се запазва по един лист. Зелените резници се запазват в специални съоръжения върху добре подготвена почва, или друг субстрат, и изградена система за импулсно оросяване.
Зрели резници се получават от основната част на издънките, която е по дебела и обикновено е без цветни пъпки. Дебелите резници се събират късно след листопада и се нарязват с дължина, при която да има 2-3 пъпки. Долният отрез се прави непосредствено под пъпката, а горният се парафинира, за да се избегне прекомерното изпаряване. През зимата резниците се съхраняват във влажен пясък при температура на въздуха около 5 градуса, заровени на дълбочина 4/5 от дължината им. Вкореняването на резниците се извършва рано напролет, през март в добре подготвено място върху мулчирана с черно фолио почва с равна повърхност, или леко издигнати лехи.
Сортове
В масовата практика са познати сортове бодливо грозде, които се отличават с различно оцветяване на плодовете - белезникаво кремаво, жълто, зеленикаво, червено-виолетово, червено. Отглежданите в нашата страна сортове са твърде малко.
Жълто най-ранно. Това е английски сорт с много ранно зреене на плодовете - към средата на юни. Те са средно едри, заоблени, жълтеникави, с тънка кожица с надлъжно разположени светложълти жилки, сравнително гъсто покрити с нежни власинки, Плодовете са сочни, сладки, с много добър вкус и аромат. Сортът е родовит и плододава редовно.
Маурерово семеначе
Също е английски сорт. Издънките му са покрити с шипчета с лек наклон надолу. Плодовете му започват да зреят през втората половина на юли. Те са от средно до много едри, заоблени до леко удължени, светлочервени, с виолетов оттенък, с тънка кожица, по която са очертани светли надлъжни и леко разклонени ивици и гъсти власинки. Плодовете са сладко-кисели, с приятен вкус и умерен аромат. Сортът е средно родовит и плододава редовно.
Зелено великанско
Храстите на този сорт са с умерен растеж и са разклонени, а клоните и клонките са гъсто покрити с шипчета. Плодовете започват да зреят през втората половина на юли, след Мауреровото семеначе. Те са до много едри, заоблени, слабо елипсовидни, светлозелени до кремаво жълти, с дебела кожица, по която се наблюдават светли жилки и едва забележими мъхести власинки. Плодовете са сладко-кисели, с добър вкус, но с недостатъчен аромат.
Освен тези сортове интерес представляват още Каскад, Американско планинско, Бяло планинско, Юбилей и др.
Засаждане и отглеждане
Чувствителността на бодливото грозде към ниските температури на въздуха през зимата налагат да се избират месторастения, защитени от силните ветрове, но проветриви, в които не се задържа продължително време студен въздух.
Растенията се отглеждат на постоянно място не повече от 12-15 години. Добивът от един храст е от 6 до 8 кг годишно. Плодовете се берат на два пъти, като за консумация в прясно състояние се берат, когато достигнат характерното за сорта оцветяване, а за преработка -сравнително узрели, но не и презрели.
От болестите по-голямо икономическо значение имат американската брашнеста мана и антракозата. Американската брашнеста мана е гъбна болест, която напада младите листа и леторасти, по които се образува брашнест налеп. Болните леторасли остават недоразвити и тънки, а листата им са дребни и деформирани като впоследствие изсъхват и окапват. Пораженията върху издънките се отразяват негативно и върху добива.
Антракозата и също гъбна болест, която напада надземните части на растението, като най-уязвими са листата. По тях се появяват дребни, до 1 -2 мм тъмнокафяви до черни петна. При разрастване те се съединяват и образуват големи прошарвания. По дръжките петната са продълговати.
От неприятелите по-голяма опасност представляват листните въшки и педомерките.
В.Агросвят 21/2004
