Пчелен прашец - събиране
При посещаването на цветовете пчелите неизбежно влизат в контакт с прашниците; тогава зрелият цветен прашец се пренася върху телата им. В зависимост от устройството на цвета или от количеството на прашеца прашецът попада върху главата, гърдите или коремчето или се посипва равномерно по цялото тяло на пчелата.
Медоносната пчела си прави "панталонки", или „кошнички" от полена, т.е. оформя от него две купчинки, прикрепва ги към третата двойка крака и така ги пренася до кошера.
Процесът на събирането на прашец се състои от две фази:
Първоначално пчелата обработва прашника на растението с езичето и с горните си челюсти. Така все още затворените прашници биват разкъсани и прашецът се изсипва с помощта на активни движения на горните челюсти и предните крака; едновременно с това пчелата го навлажнява с хоботчето си с мед от медовата гушка или с нектар от цвета, и то така обилно, че всички прашецови зрънца стават лепкави.
При втората фаза пчелата отлита от цвета. Пчелата започва да почиства тялото си и да оформя „панталонките" с трите си чифта крака. С първата двойка крака с помощта на четчиците и стъпалното членче пчелата събира прашеца от главата, устата и шийната област. През това време хоботчето е в постоянно движение и продължава да доставя течност. С втората двойка крака почиства гърдите и поема събрания от първата двойка крака прашец, който след това се предава на третата, задната двойка крака, и то по следния начин: краката от средния чифт се прокарват през четчиците на петите на успоредно ориентираните задни крака - така прашецът полепва по тях. Чрез бързи успоредни триещи движения навлажнените прашецови зрънца от четчиците на единия заден крак се престъргват през гребенчето на другия. Така постепенно с помощта на лопатката за прашец от получените прашецови зрънца в кошничката се оформят малки клъбца, които се пренасят до кошера.
Теглото и размерите на съдържанието на всяка от кошничките може да се различават много в зависимост от вида на растението, продължителността на събирането и разстоянието до източника на храна. Сравнително големи количества прашец се получават от върбите, рапицата и царевицата, а по-малки - от черешите и различните видове детелина. Средното тегло е 15 мг за двойка натоварени кошнички. По отношение на събирането на прашец дневната продуктивност на едно семейство е забележителна. Не са рядкост количества от 1 до 2 кг пренесен прашец.
Подобно на меда и на хранителните смеси за зимно подхранване събраният цветен прашец се складира в питите, обикновено близо до площите с пило, но също така и близо до входния отвор на кошера при достатъчно място и наличие на изобилни количества в природата. Тогава пчеларят намира в плодника или в долния корпус на кошера добре напълнени с прашец пити.
За разтоварването на прашеца пчелите-събирачки натискат кошничките с шпорите на средните си крака в килийките и кошерните пчели го трамбуват с главите си. За предотвратяване на развалянето, складираният пчелен прашец се залива със слой от мед, когато се напълнят две трети от килийката. Различните видове пчелен прашец се натрупват един върху друг в килийките.
Вижте още:
Болести на пилото при пчелните семейства
Мерки за предпазване на пчелите от отравяне с пестициди
Пътища за разпространение на заразните болести по пчелите
;void(0);){kind=link}