Ливадни медоносни растения

Естествените ливади в нашата страна заемат значителни площи в полупланинските райони. С разнообразния си видов състав те предлагат на пчелите доста богата паша от нектар и цветен прашец. Известен брой от ранно цъфтящите ливадни растения подпомагат развитието на пчелните семейства през пролетта. Колкото по-разнообразен е ботаническият състав на ливадите и колкото повече преобладават бобовите, устоцветните, сложноцветните и други медоносни групи растения, толкова те са по-ценни в пчеларско отношение. Този ботанически състав обикновено обуславя и по-богата фуражна стойност на ливадните треви.

В зависимост от надморската височина на районите и застъпените в тях растения цъфтежът на ливадите протича през различно време. Най-често той започва през май, стига своя максимум през юни, когато обикновено създава възможности за главна паша, и продължава до юли. При поливни условия някои от ливадите предлагат втора паша, която има значение за есенното развитие на пчелните семейства.

От най-ранните ливадни растения по-голямо значение има глухарчето (Taraxacum). От цветовете на неговите видове пчелите събират големи количества висококачествен цветен прашец, а при по-топло време и значително количество нектар. Цъфтежът започва от март-април и продължава до юни. През септември-октомври тези видове отново цъфтят, макар и по-ограничено. Почти по същото време като ливадно и плевелно растение се среща подбелът (Tussilago farfra). Подбелът предпочита по-влажните ливади, а често и ливадите край реките. Съцветията му са почти същите, както и на глухарчето и имат същото значение за пчелите. Освен тези растения се срещат още гарвански лук (Ornithogalum), жълт гарвански лук (Gagea arvensis R. S.), врабчови чревца (Stellaria media), парички (Bellis perennis), различните видове метличина (Oentaurea), ливадно секирче (Lathyrus pratensis), а също и различните видове див фий (Vicia) и голям брой бобови растения.

По-късно в ливадите цъфти ливадната салвия (Salvia pratensis), която има по-широко разпространение в по-сухите ливади. Цветовете отделят голямо количество нектар, а цъфтежът продължава от май до септември. Цветовете на прешленестия конски босилек (Salvia verticillata) са много богати с нектар. Средната медопродуктивност е 20 кг мед от декар. При по-големи площи заедно с другите салвии създават богата главна паша.

Много ценни като медоносни растения са различните видове детелина (Trifolium), които често заемат значителен процент от ливадните треви. От тях най-голямо значение има бялата детелина (Trifolium repens). Тя цъфти през цялото лято и чак до есента, като предлага на пчелите достатъчно количество нектар. Средната й медопродуктивност възлиза на 3-4 кг от декар. Отглежда се и като фуражно растение, за което при семепроизводството е необходимо пчелоопрашване.

Инкарнатката (Trifolium incarnatum) цъфти през юни-юли. Цветовете й имат интензивно нектароотделяне. В по-влажните ливади се среща често и шведската детелина (Trifolium hybridum), цветовете на която имат много добро нектароотделяне. Пчелите събират с охота нектара, тъй като той е лесно достъпен

Значителен интерес като пчелна паша представляват и останалите видове детелина (Trifolium resupinatum, Trifolium montanum и др.), които са по-слабо разпространени. Червената детелина (Trifolium pratense) за разлика от другите видове детелина има дълги цветни тръбички и дълбоко разположени нектарници, поради което пчелите почти не успяват да използуват нектара от цветовете й.

В ливадите и пасищата много добро медоносно растение е звезданът (Lotus corniculatus), който цъфти до есента и цветовете му отделят много нектар. Добри медоносни растения са и сърповидната люцерна (Medicago falcata), бялата (Mellilotus albus) и жълтата комунига (Mellilotus officinalis Desr.). Средната медопродуктивност на тези два вида се движи между 15-20 кг от декар. Комунигите в някои райони се отглеждат и като фуражни култури, от които може да се получи по 10-15 кг стоков мед от пчелно семейство.

Вижте още: