Бял великан. Породата е създадена през XIX в. в Германия и Белгия чрез кръстосване на местните бели зайци с белгийския великан. У нас е внесен за пръв път през 1960 г. Сега е почти непознат на зайцевъдите, но поради ценните си стопански качества е много перспективен за отглеждане в личните стопанства.

Белият великан има по-лека и нежна костна система, използва се за разплод два месеца по-рано от белгийския великан, а белият цвят на космената покривка дава възможност чрез боядисване да се имитират кожи от ценни животни.

По едрина и телосложение белият великан прилича много на белгийския великан. Главата му е доста едра, но лека, с дълги (15—18 см) правостоящи уши. Дължината на тялото достига 60—65 см, а обхватът на гърдите — 35—40 см. Средната жива маса при възрастните зайци е 5,5—6,5 кг. Ражда средно 6 зайчета, които са много жизнени и бързо растат.

При интензивно отглеждане зайците стават годни за клане на 3- месечна възраст. Много добри резултати се получават, когато белият великан се използва като бащина по¬рода при кръстосването със зайци от други породи.
Абонирайте се за нас във Viber