Житните са богати на въглехидрати, а бобовите на белтъчини.
Зърнените житни фуражи са с голямо съдържание скорбяла и фосфор, но са бедни на мазнини ( с изключение на царевицата и овеса), калций и витамини.Царевицата е най-важният зърнен фураж за угояване на свине. Има добра смилаемост и висока хранителна стойност, но е бедна на калций и съдържа непълноценни белтъчини. Ако прекалите с количествата, сланината на животните става мека и жълтеникава.
Вторият по важност зърнен фураж за угояване е ечемикът. Той е отлична храна за всички видове свине и влияе добре върху отслояваните мазнини. Дава се винаги в комбинация с царевица, а в края на угояването и самостоятелно. Ръжта се ползва рядко, но също влияе добре върху качеството на мазнините. Производството на овес е недостатъчно и се ползва рядко.
Зърнените бобови фуражи имат високо съдържание на белтъчини, смилаеми са, хранителни, по-богати с минерални вещества отколкото житните фуражи. У нас най-голямо значение от бобовите фуражи има грахът. При угояване с него, свинете дават вкусно месо и сланина, наддават бързо. Фият съдържа горчиви вещества и гликозиди, които причиняват разстройство. Соята е много богата на пълноценни белтъчини и мазнини, добре се смила и има висока хранителна стойност.
Маслодайните семена рядко се ползват за храна. В дажбите понякога се добавя ленено и памуково семе, но последното съдържа алкалоида госипол и в чисто състояние е отровно за свинете.
Дъбовият жълъд съдържа малко протеин, но има лесно смилаеми въглехидрати и е подходящ за угояване на свине. Ако е в прясно състояние се дават до 5 кг, а в сухо състояние до 2 - 3 кг дневно на животно. Буковият жълъд е подходящ, но има доста мазнини и действа слабително, ето защо се дава до 0,5 - 1 кг дневно на прасе. Дивият кестен съдържа горчиви вещества и свинете го приемат с неохота, може да се свари и да се дава без водата. Доматови, люцернови, детелинови семена не се ползват за храна на свинете.