Съхранението на зеленчуци има много голямо значение за нормалното хранене през зимния период.
Сихранението на зеленчуците трябва да се извършва при условия, които потискат интензивността на дишането и изпарението на водата. Най-важни фактори, които влияят върху процеса на съхранението на зеленчуците и неговата продължителност, са температурата и влажността на въздуха.
За да се съхранят успешно по-продължително време, зеленчуците трябва да се подготвят грижливо и да се поставят при подходящи за съхранението им условия.
Съхранение на домати
1. Зелени или слабо избистрени, добре оформени, здрави и без нараняване домати се нареждат на 1-2 реда в щайги, които се поставят в хладно помещение при ниски положителни температури. Извършва се редовно пробиране на зазрелите плодове, които се използват за консумация или за продажба на пазара. Продължителността на съхранението на доматите е около един месец.
2. Розови или червени, но не презрели, здрави, без пукнатини и добре оформени домати се подреждат най-добре на 1 ред в щайги. Трябва да се държат по възможност при по-ниски температури (1-2°С), за да могат да се съхраняват по-дълго време - 15-20 дни.
Съхранение на пипер
Зелени, розови или червени чушки, здрави, без механични повреди, сухи се нареждат на 1-2 реда в щайги, касетки или на етажерки; препоръчва се и увиването им в хартия. Оптималната температура за съхранение на пипер е 6-7°С.Периодично се отстраняват загнилите плодове. Продължителността на съхранението на пипер е 1,5-2 месеца.
Съхранение на дини
Плодовете - зрели, но не презрели, здрави, ненабити, без влага по тях. Поставят се на дървени скари или етажерки, без да се допират, или пък се заравят в зърно от житни. Дините се съхраняват 3-4 месеца, когато температурата е около 4-5°С, а въздушната влага - 80-85%.
Съхранение на пъпеши
Плодовете трябва да не са напълно узрели, да са здрави, ненабити, със суха повърхност. Препоръчва се 10-15 дни преди съхранението на пъпешите да се просушат на слънце. За съхранение подхождат зимните сортове пъпеши, а също и сорт Медена роса.
В помещението, където ще бъдат съхранявани, пъпешите се поставят в слама, с дръжките надолу, под наклон 60°, без да се допират. Може да се наредят и в кафези с изолация на плодовете един от друг със слама. Добре се съхраняват пъпеши като се зарият в зърно от ечемик, ръж и други житни. Продължителността на съхранението е 3-4 месеца, при температура около 6°С и при относителна въздушна влага - 80-85%.
Съхранение на тикви
Плодовете - зрели, здрави, ненабити, сухи, без механични повреди, наредени, без да се допират, върху дървени скари, етажерки и др., било в избата, било в друго помещение, използвано като складово. Тиквите се съхраняват се през цялата зима, като най-благоприятна температура за съхранението е 10-14°С и най-добра въздушна влага - 70-75%.
Съхранение на краставици
Плодовете - добре оформени, здрави, сухи, чисти, с типичната зелена окраска. Краставиците се увиват в хартия, подреждат се в плитки щайги и се поставят при ниски температури (0-5°С) и сравнително по-висока въздушна влага. При тези условия се краставиците се запазват 1-2 седмици.
Съхранение на лук арпаджик
Арпаджикът трябва да бъде предварително добре изсушен на полето в продължение на 5-10 дни, да бъде чист, здрав, без механични повреди. Насипва се в холандски щайги на пласт около 10 см. Щайгите с арпаджик се подреждат една върху друга на тавана над неотопляемо помещение или в друго сухо помещение. Особено важно е поддържането на по-сух въздух.Предпазват се от навяване от сняг или от пръски дъжд. Високата въздушна влага причинява загниване и бързо прерастване на арпаджика. Когато луковиците замръзват, не бива да се пипат, тъй като се повреждат, а се оставят да се размръзнат постепенно.
Съхранение на лук - луковици за консумация
Луковиците се подсушават на полето за 5-10 дни. За съхранение на лук се избират здрави, чисти, без механични повреди, със запазени покривни люспи луковици и добре затворени шийки. Когато ще се съхранява лук в насипано състояние, лъжливото стъбло се отрязва 3-4 см над луковицата.
Луковиците се насилват в щайги, които се подреждат една върху друга на тавана или в друго сухо складово помещение. Относителната въздушна влага не бива да е висока. Температурата трябва да бъде възможно по-ниска. При евентуално замръзване на луковиците размръзването им да става постепенно. Не бива да се допуска замръзване на луковиците от сортовете каба лук. След замръзване те обикновено изгниват.
Лукът се съхранява много добре и на сплитове.
Съхранение на чесън
Луковиците трябва да бъдат добре подсушени, здрави, чисти, без механични повреди, добре облечени. За съхранение на сплитовете луковиците се сплитат по 50 малко преди пълното изсъхване на листата и лъжливите стъбла. След това сплитовете се сушат под навес. За съхранение на чесън в насипано състояние е необходимо допълнително подсушаване под навеса до пълно изсушаване на вътрешните кожести люспи, след което се изрязват корените и лъжливото стъбло (4 см над шийката).
Чесънът се съхранява на таван или в други сухи помещения. Сплитовете се закачат или се нареждат един върху друг на дървена скара или етажерка около 20 см над пода. За съхранение в насипано състояние луковиците се насипват в щайги, кафези или торби. Важно е в помещението да се поддържа сравнително сух въздух и температурата да не пада под -3°С. За да се запази от замръзване, добре е чесънът да се покрие.
Съхранение на праз
Лъжливите стъбла на праза трябва да бъдат здрави, свежи, пресни, почистени от сухи и загнили листа, без механични повреди. Листата се подрязват до 25 см над лъжливото стъбло, корените също се изрязват до 2 см над дънцето.
Празът може да се съхранява на открито или в помещения.
За съхранение на открито се нрави леха, широка до 1,5 м, в която се оформят бразди, дълбоки 30-35 см. Във всяка бразда се нареждат два реда растения, изправени и зарити в почва от предната бразда на височина 5-10 см по-ниско от горния край на лъжливото стъбло. При трайно понижаване на температурата лехата се покрива допълнително с 15-20 см пласт от едра, суха слама, рогозки или царевичак.
При съхранение в помещение - изба, барака и др. - подът се насилва с чиста, лека, песъчлива, умерено влажна почва с дебелина на пласта около 30 см. Оформя се леха с бразди (на около 15 см една от друга) за нареждане на праза. В една бразда се нареждат 2-3 реда праз, който се зарива на височина 25-30 см. Празът се поставя по възможност по-изправен. При настъпване на студовете лехата се покрива с 15-20 см суха едра слама. Така се съхраняват 40-50 кг праз на 1 м2.
При съхраняване на праза на открито понякога измръзват 30-40% от съхраняваните растения. Затова за лични нужди е добре да се съхранява в избени помещения във влажен пясък. Продължителността на съхранението на праза е до пролетта.
Съхранение на главесто зеле
Избират се средно едри до едри зелки, които да са сухи, неповехнали, здрави, почистени от загнилите листа, с 2-3 обвивни листа, с 2-2,5 см външен кочан, отрязани непосредствено преди съхранението.
Зелето се съхранява на открито или в избени помещения.
На открито зелките се подреждат накуп, който се прави на равно оцедливо място. В основата му се поставя триъгълна дървена скара и зелките се подреждат стреховидно - външните с кочаните навътре, останалите с кочаните надолу. Куповете се покриват с рогозки, слама и други подобни защитни материали. Продължителността на съхранението е до началото на март.
В избата зелките се подреждат също накуп с изрязания кочан надолу.
Най-подходяща температура за съхранение на главестото зеле е около 0°С. Не бива да се допуска повишаване на температурата над 4-5°С, нито пък силно понижение.
Съхранение на кореноплоди и алабаш
Кореноплодите - с изрязани до челата листа, сортирани, чисти, но немити, здрави, без механични повреди, неполивани и неторени непосредствено преди съхранението. Кореноплодите на целината - очистени напълно от страничните корени, корените в основата - изрязани на 2-3 см от кореноплода.
Алабашът за съхранение е с отрязани листа, но с корен. Съхранението може да се извърши в плитък ровник. За морковите ровникът е широк 0,8-1 м и дълбок 20 см, за останалите - широк 0,6-0,8 м и дълбок 10-15 см. Нареждането става на пирамиди в 5 реда, всеки ред изолиран от другия с 2-3 см прослойка от умерено влажен пясък или лека песъчлива почва. От външната страна кореноплодите и алабашът се нареждат с челата навън, а отвътре са свободно наредени. Салатното цвекло, пащърнакът и алабашът се редят без пясъчна прослойка. Височината на пирамидата трябва да е 40-50 см. Ровниците се покриват с 10-15 см почва, при понижение на температурата - и с 10-15 см слама, а по-късно - отново с почва 20-25 см. Общата дебелина на покривката трябва да е около 40 см. В ровници кореноплодите се съхраняват от края на октомври до края на март, алабашът - от началото на ноември до началото на март.
При съхранение в изба нареждането се извършва на пирамида. От външната страна кореноплодите и алабашът се нареждат с челата навън. Върху всеки ред се насипва умерено влажен пясък или лека почва. Под най-долния ред и върху най-горния се слага пясъчна прослойка от 5- 6 см. Избата трябва да е хладна, но без замръзване, с висока въздушна влажност.
Съхранение на батати
Клубените - просушени за 5-10 дни в топло помещение, на пласт 10-15 см, здрави, чисти, без механични повреди, немити, сортирани.
Бататите се съхраняват много добре в трап, изкопан в избата или на закътано място, на открито. Стените и дъното на трапа се изолират със слама. Редят се последователно 10-15 см пласт клубени и пласт суха слама, така че общата дебелина на заредените батати и слама да не е повече от 60-80 см. Отгоре се оставя празно пространство около 30 см. Поставят се и отдушници. Когато времето се застуди, допокрива се с почва и отдушниците се запълват със слама.
Възможно е бататите да се съхраняват в сандъчета или щайги, поставени в топло помещение, където температурата не пада под 8-10°С. Клубените са наредени в слама или са обвити в хартия.
Продължителността на съхранението на бататите е до март.
;void(0);){kind=link}