Черният корен (Scorzonera hispanica) се отглежда заради кореноплодите, които се образуват през първата година от култивирането; през втората година израства цветоносното стъбло.

Кореноплодите на черния корен са вретеновидни или цилиндрични, дълги 25-35 см, с тъмнокафява повърхност и с бяла плътна месеста част. Кореноплодите съдържат 16 до 30 мг % витамин С, витамините В1 и В2, соли на калция, желязото и фосфора и са висококалорични; богати са и на инулин, поради което са ценни за диабетици. Използват се пресни, сушени или консервирани. Имат сладък вкус и служат за приготовляване на супи и сосове.

Листата са силно удължени, гладки, светло- или тъмнозелени. В млада възраст може да се използват за салата.

Черният корен е студоустойчиво растение. Не е много взискателен към влажността, но дава добър добив при напояване. Образува качествени кореноплоди на плодородна, съдържаща органични вещества почва с дълбок орен слой. Не понася кисела почвена реакция и торенето с пресен оборски тор.

У нас няма районирани сортове от черния корен. Някои чужди сортове черен корен се отличават със скъсени кореноплоди, качество, което улеснява прибирането, например немските сортове Черен Петър и Черна Лиза.

За отглеждане на черен корен почвата се подготвя, както за морковите, на високи лехи или кавали. Засява се рано през пролетта - март, април; възможна е и лятна сеитба на черен корен - през юли, август. Сеитбата е редова при 20 см разстояние между редовете с 0,8-1 кг на дка семена. След прореждането в реда растенията се оставят на разстояние първоначално 3-5 см, по-късно - 12-15 см. През вегетацията почвата се плеви, полива и разрохква. Ако в пролетния посев започне стрелкуване на някои растения, цветоносните стъбла се отстраняват.

Кореноплодите може да се прибират 100-120 дни след поникването. За съхраняването им през зимата трябва да се изваждат по-късно през есента, но преди замръзването на почвата. За пазара се приготовляват вързани на снопчета. Средният добив на черен корен от 1 дка е 1000-2000 кг кореноплоди.