Ботанически особености и изисквания към външните условия
Алабашът (Brassica oleracea var. gongilodes) е двегодишно растение. През първата година стъблото на алабаша е късо и връхната му част се разраства в стъблоплод (гулия), който е и използваемата му част. В зависимост от сорта на алабаша стъблоплодът (гулия) бива кръгъл, овален или сплеснат с различна големина. Месестата му част е крехка, нежна и сладка, но със застаряването загрубява. Отличава се с високо съдържание на витамин С.
По изискванията си алабашът се приближава до главестото зеле.
Отглеждане на алабаш
Отглеждане на разсад алабаш. За ранния алабаш разсадът се отглежда, както за ранното зеле. Закаляването на разсада не бива да продължава повече от 4-5 дни, тъй като ниските температури стимулират преждевременното стрелкуване. Не трябва да се използва и застарял разсад, който, когато пролетта е прохладна, с продължителни ниски температури, бързо образува цветоносни стъбла, без да образува гулии.
За да се осигури разсад от ран алабаш за 1 дка площ, необходимо е да се засеят около 80 г семена.
Разсадът за късен алабаш се отглежда, както разсадът от късно главесто зеле. Засява се и в същите срокове.
Засаждане
Ранният алабаш се разсажда на открито в началото на април, най-рано в края на март, след като са преминали трайните застудявания, които стимулират стрелкуването. Засажда се на кавали, от двете им страни, на разстояние 30/25 см. В 1 дка се засаждат около 10000-11000 растения.
Късният алабаш се разсажда през първата половина на юли, също на кавали, на разстояния 60/30 см.
Грижи през вегетацията за алабаша
Грижите за алабаша са както при главесто зеле. Трябва да се знае, че колебанията във водния режим на почвата причиняват напукване на гулиите, а засушаването - загрубяване на месестата им част. Затова почвата се поддържа винаги равномерно навлажнена, особено през периода на образуване на гулиите.
Прибиране
Ранният алабаш се прибира, когато гулиите стигнат 7-10 см в диаметър. Това е обикновено през май. Оставените неприбрани гулии бързо загрубяват. Гулиите се отрязват с 1-1,5 см от кочана и се почистват от листата, като се оставят само връхните. От 1 дка се получават около 9000 броя стандартни гулии.
Късният алабаш се прибира, когато гулиите спрат растежа си, което става обикновено късно през есента - през ноември. Прибира се с корените. Средният добив от 1 дка е около 2500-3000 кг.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Късно полско производство на зеле
С тези тънкости ще имате много домати
Артишок - древна и съвременна култура
;void(0);){kind=link}