Артишокът (Cynara scolymus), наричан е още Ангинари, е малко известно у нас многогодишно зеленчуково растение от сем. Сложноцветни. Развива дълги силни корени. Листата са много едри, нарязани, понякога с бодли, зелени или сивозелени, отдолу с мъх. Образува високи до 1-1,5 м слабо разклонени стъбла, които завършват с големи кълбовидни съцветия със сини цветове. Сивите с черни ивици семена са дълги 6-7 мм.
За храна се използват месестите люспи и месестото дъно на младите съцветия, които се варят или консервират. Съдържат витамин С, каротин, витамини от групата В, минерални соли и инулин. Артишокът се препоръчва особено при заболяване на черния дроб.
Артишокът (Ангинари) е топлолюбиво растение, поради което през зимата трябва да се загърля. Може да понесе понижение на температурите до -2, - 3°С, а съцветията се повреждат при -1°С и напълно загиват при -2, -З°С.
Изисква умерена влажност и преовлажняването на почвата му вреди.
Артишокът е много взискателен към почвеното плодородие. Почвата трябва да бъде обработена дълбоко и да е добре осигурена с влага и с органични вещества.
Най-известни сортове артишок са Лионски, Ран виолетов, Бретански едър и др.
Артишокът се отглежда най-често чрез засаждане на коренови издънки от стари насаждения, които израстват в основата на растенията през пролетта, след презимуването. Издънките трябва да са дълги 10-15 см и да имат 3-4 листа. Изрязват се с малка част от коренището на майчиното растение и се засаждат в парник или на леха за вкореняване. След това се разсаждат немного дълбоко в дупки по 1 или по 2 заедно на разстояние 80-90 см между редовете и около 70 см в редовете. Разсаждането се извършва през есента, но може и през пролетта.
Възможно е отглеждане на артишок и чрез директно засяване на семената на самото място през пролетта, когато се позатопли, гнездово, по 2-3 семена в гнездо, на посочените по-горе разстояния. След поникването в гнездото се оставят до 2 растения.
За отглеждане на артишок чрез разсад семената се сеят през пролетта в парник; при поява на първия същински лист се пикира. Когато мине опасността от студове, растенията се засаждат на открито.
Грижите за насажданието се състоят в разрохкване на почвата, подхранване с минерални торове, внасяне на оборски тор през есента и поливане при засушаване. След прибирането на главичките цвето-носните стъбла се орязват, жълтите листа се почистват, подхранва се с минерални торове и междуредията се прекопават. През есента листата се изрязват високо и растенията се загърлят, за да се запазят от зимните мразове. Издънките, появили се през пролетта, се отстраняват.
На реколта от артишок се разчита през втората година. Съцветията-главички се отрязват преди цъфтежа - през юни, когато започнат да се разтварят в горната си част. Отрязват се с около 10 см от дръжката. Запазват се до 4 седмици при ниски температури (в хладилник).
Насаждението с на артишок се култивира 3-4 години. Годишно се получават 6000-7000 главички.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Най-важното за вегетационните поливки на зеленчуците?
Сеитба на целина - какво трябва да знаем?
Най-честите болести при пипера и как да се справим с тях
;void(0);){kind=link}