Мъжките зайци за разлика от женските се развиват малко по-бавно както по отношение на едрина и тегло на тялото, така и по отношение на половата зрелост. Затова и стопанската зрелост при мъжките зайци настъпва малко по-късно. По-късното използване за разплод на мъжките зайци поради малкия брой не се отразява върху икономическата ефективност на зайцевъдството.

Мъжките зайци винаги са в състояние да извършват скачки. Техните полови рефлекси не се предизвикват от това, дали зайкинята е разгонена или не. Дори в случаи, когато зайкинята се отбранява и избягва покриването, някои мъжки зайци стават жестоки и хапят, драскат женските и могат да им нанесат сериозни наранявания.

Тази голяма полова активност на мъжките зайци трябва правилно да се използва. Прекаленото използване води до изтощаването им, до намаляване на количеството на спермата и до намаляване на оплодителната й способност.

При интензивно използване заекът може да извършва две скачки сутрин и две след обед, като след първите три дни и на 7-ия ден се дава почивка.

Когато заекът не е скачал около 15 дни, първата скачка трябва да се извършва, без да се отчита, тъй като спермата от тази скачка е с неактивни и мъртви сперматозоиди.

Интензивното използване на мъжките разплодници изисква и интензивно хранене с абсолютно балансирани дажби по отношение на всички елементи, за да не се изтощи или затлъстее в периода на почивка.

Поради изградените рефлекси в мъжките зайци покриването се извършва в техните клетки. Много често скачката се извършва, като гледачът държи зайкинята. Това налага мъжките зайци да бъдат поставени на височина, удобна за работа, и в края на редицата от зайкини, към които е прикрепен.