Подхранване на зимните житни земеделски култури съобразно правилата за добра земеделска практика
Срок за извършване на подхранването с азот
Азотното торене преди началото на трайна пролетна вегетация започва от началото на февруари и трябва да завърши до края на месеца или началото на март, ако все още има изразен зимен характер.
Подхранването трябва да започне от равнинните терени и мощните почви. Последни трябва да се подхранват посевите, разположени на силно наклонени терени и на участъци с високи подпочвени води, на почви с лек механичен състав и обезателно в отсъствие на снежна покривка.
Що се отнася до състоянието на посевите, трябва да се започне от късните посеви (1-3 лист). Паралелно с това с особено внимание трябва да се следят и посевите, които имат 4-5 братя но не са торени предсеитбено с азот. Не бива да се допуска началото на фаза вретенене при тях да започне в условията на азотен глад.
Последни, но в рамките на посочения срок, следва да се подхранват посевите след бобови и други ранни предшественици, както и тези, които са торени предсеитбено с азот. Същото се отнася и за посевите, които се намират в добро физиологично и здравно състояние.
Не бива да се пристъпва към подхранване на житните при напълно или частично замръзнала почва, както и на почва изцяло или отчасти покрита със снежна покривка, когато дебелината на ледената или снежна покривка е по-голяма от 5 сантиметра.
Форми на азотните торове
Основните форми на използваните азотни торове у нас са амониевата селитра и карбамидът. Карбамидът може да се използва с успех, но трябва да се има предвид спецификата на поведението му в зависимост от вида на почвата и метеорологичните условия. Той е особено подходящ при добре изразени зимни условия. Карбамидът не бива да се използва на почви с алкална реакция и при температура на въздуха над 8°С, когато са на лице газообразни загуби на амоняк, което води до намаляване на ефективността му.
Всичко това показва, че при спазване на горепосочените указания, подхранването преди началото на трайна пролетна вегетация може да започне с карбамид и при затопляне на времето да продължи с амониева селитра или да бъде извършено само с амониева селитра.
Норми на азотно торене преди началото на трайна пролетна вегетация
Най-добре е когато торовите норми се определят на базата на агрохимичен анализ на почвата. Това е така защото на културата се внасят само необходимите количества азотни торове, с което се повишава добива и рентабилността от житните култури.
В случаите, когато не се разполага с данни от почвен агрохимичен анализ целесъобразно е да се използват умерени норми. Брутната азотна норма при ечемика е 8-10 кг/дка азот в активно вещество, а при пшеницата 10-12 кг/дка активно вещество. Приравняването на активното вещество в натура се извършва като за амониевата селитра се умножи с коефициент 2.91, а за карбамида съответно с 2.17.
Посочените норми следва да се коригират в зависимост от състоянието на посева, очаквания добив, извършено предсеитбено торене с N, P и K, наличие на растителни остатъци, предшественик и други фактори.
Така например след бобови предшественици, при чувствителни на полягане сортове или при есенно внасяне на част от азотната норма, дозата на подхранване може да се намали с 1-3 кг/дка активно вещество.
Дозата може да се завиши с 1-3 кг/дка азот в активно вещество при реално очакван по-висок добив, при добре балансиран хранителен режим, при по-късни но добре гарнирани посеви, при наличие на много растителни остатъци, при почви с добра влагоемност или при посеви в добро фитосанитарно състояние.
;void(0);){kind=link}