Нитратите - опасност за здравето

Азотът е жизнено необходим елемент за развитието на растенията. Без него синтезата на белтъчни вещества е невъзможна. Съдържанието му в растителните организми е само 1-3%, докато общо въглерода, водорода и кислорода съставляват до 95% от сухото вещество. Растенията набавят азот за своите нужди предимно от почвата, където той трябва да се съдържа в достатъчно количество.

За реколта от зърнени храни 200-300 кг/дка са необходими 150-200 кг азот, внесен под формата на достъпни за растенията съединения. Растенията не могат да усвояват азота от въздуха. В почвата той е свързан в под формата на различни химични съединения. Например за черноземната почва общият азот е 0,3-0,4%, амонячният 0,002-0,004%. С прибирането на реколтата човекът ежегодно изнася и азот от почвата. За неговото възстановяване се налага торене - внася се оборски тор, минерални торове, богати на азотосъдържащи съединения.

В селскостопанската практика се използва неголям асортимент азотосъдържащи минерални торове - амониева селитра (амониев нитрат), карбамид, в ограничени количества амониев сулфат и т.н.. В почвата тези вещества претърпяват сложен път на превръщане, като азотът преминава от един вид съединения в други, т.е. променя се формата, под която той се намира. В първия стадий нитритните бактерии (Nitrosobacter) окисляват амоняка до нитрити. Във втория стадий нитратните бактерии (Azotobacter) окисляват нитритите до нитрати. В киселите и лошо аерирани почви, при добър достъп на въздух, преобладават нитрати. Кореновата система на растенията е способна да поема непосредствено и да усвоява азота, свързан както в амониевите, така и в нитратните йони.

Превръщанията са фактически значително по-сложни - освен с нитрати и нитрити, протичат и други химически взаимодействия, в които участват и съединения от растителния организъм. В резултат се получават нитрозамини - съединения с доказано канцерогенно действие.

Нитрозамините (или нитрозоамини) като химични съединения са познати твърде отдавна. В миналото са били използвани при производството на багрила.

На вредните последици от прекомерното внасяне в почвата на големи количества азотни торове е било обърнато внимание още през 1941 г., когато е било установено недопустимо замърсяване на хранителни продукти и вода с нитрати (нитратите са соли на азотната киселина, като най-разпространените са: натриев нитрат, калиев нитрат, калциев нитрат и т.н.. Очистването от тях е много трудно, тъй като те са разтворими във вода, с малки изключения). При торене с големи количества торове, съдържащи азот, нитратите се поглъщат от растенията и тъй като не могат да се използват изцяло за създаване на белтъци, се натрупват в тях. След това по хранителната верига преминават в организмите на човека, домашните животни, рибите. Създават се условия за получаване на нитрозамини. Неусвоените нитрати замърсяват и подпочвените води.

По данни на Световната здравна организация, човешкият организъм понася до 5 мг нитрати на кг тегло. Поглъщането на по-големи количества води до създаването на опасни концентрации от канцерогенни вещества, в т.ч. нитрозамини.

Следователно, торенето с минерални азотни торове трябва да се извърши внимателно, със строг контрол при внасянето им в почвата. Неконтролируемото прилагане, с оглед да се получат по-високи добиви от селскостопанските култури, представлява сериозно нарушение на санитарно-хигиенните норми.

Допустимите остатъчни количества от нитрати в отделните видове селскостопанска продукция са различни. За различните страни, също така, са установени различни норми.

В Швейцария допустимото съдържание на нитрати в салата и спанак е 3500 мг/кг при продукция от парници. В Австрия е установена норма за салата и спанак 2500 мг/кг.

В заключение, азотните торове, приложени в разумни количества са необходими за плодородието на земята, на некомпетентното им използване представлява бумеранг с опасни за здравето на човека последствия.

Вижте още: