Житните мухи са постоянни и икономически важни неприятели по пшеницата за условията на нашата страна. У нас са установени да вредят на пшеницата: хесенската муха (Mayetiola destructor), червеното житно комарче (Haplodiplosis equestris Wagner), пшеничената галица (Contarinia tritici Kirby), оранжевото житно комарче (Stenodiplosis mosellana Gebin), шведската муха (Oscinosoma (Oscinella) frit L.), житната стъблена муха (Chlorops pumilionis Bjerk.), житната класова муха (Meromyza nigriventris Mcq.), житната тревна муха (Opomyza florum L.), черна пшеничена муха (Phorbia securis Tiensuu), черната пролетна пшеничена муха (Phorbia penicilifera Jermy) и различните видове листоминиращи мухи от сем. Agromyzidae.
Хесенска муха
Хесенската муха(Mayetiola destructor Say.) е повсеместно разпространена. Развива две поколения годишно - есенното лети в края на август и септември, а пролетното - през април и май. Вредят ларвите - по 2-8 и повече на едно стъбло. При голямо нападение през пролетта повреденият посев изглежда като бит от градушка.
Шведска муха
Шведската муха (Oscinosoma (Oscinella) frit L.) е основен неприятел по овеса, но при определени условия напада и нанася големи повреди и по пшеницата. Шведската муха е повсеместно разпространена у нас с три поколения годишно - пролетно (лети през април и май), лятно (лети през юни) и есенно (лети през август и септември). Повредите по пшеницата се причиняват, предимно през есента в посеви, засети през септември, и се изразяват в пожълтяваме и изсъхване на централния лист. При засушаване повредените млади растения загиват. При засягане напредналите в развитието си растения братят усилено.
Черна пшеничена муха
Черната пшеничена муха (Phorbia securis Tiensuu) в сравнение с останалите видове мухи е един от най-важните неприятели по пшеницата. Черната житна муха има две поколения - пролетно и есенно. Появата на пролетното поколение зависи от хода на температурите, а на есенното - от валежите, които благоприятстват поникването на пшеницата и осигуряват условия за излитане на мухите. По този начин се синхронизира развитието на неприятеля с това на пшеницата, с което се обясняват ежегодните големи повреди особено в посеви, засети по-рано. Характерът на повредата е подобен на този от ларвата на шведската муха.
Значението на отделните видове мухи като неприятели по пшеницата непрекъснато се е изменяло по райони и по години в зависимост от системата на земеделие, технологията на отглеждане, сортовия състав и метеорологичните условия.
Борба с житните мухи
Поради скрития начин на живот на ларвите и разтегнатия период на летеж на възрастните борбата с житните мухи е много трудна.
Със засяването на пшеницата в оптималния срок (от 1 до 25-30.Х) се избягват почти напълно повредите от хесенската и шведската муха, а тези от черната житна муха се свеждат до незначителни. При ранна (септемврийска) сеитба пшеницата се напада в значителна стенен както от хесенската и шведската муха, така и от черната житна и житнотревната муха. При късна (ноемврийска) сеитба нападението на мухите е незначително, като изключение прави само пролетното поколение на черната житна муха. Късните срокове обаче не се препоръчват поради това, че са неблагоприятни за растежа и развитието на пшеницата. Само в някои полупланински райони е допустима сеитба в края на септември. При пролетните житни изискването е точно обратното - да се засяват възможно най-рано, за да не съвпадне поникването им с летежа на пролетните поколения.
Оптималната посевна норма, която осигурява гъсти посеви, намалява повредите от житните мухи.
От обработките на почвата най-голямо значение имат подметката на стърнището, дълбоката оран и унищожаването на самосевките. Необходимо е да се спазва пространствена изолация от 400-500 м. Засяването на пшеница след житни и в съседство със стърнище и житни треви трябва да се избягва, а в отделни случаи да се провежда химична борба с житните мухи.
Химичната борба с житните мухи се провежда при доказана необходимост или ако са нарушени основните агротехнически изисквания (при монокултурно отглеждане, неспазване на срокове за сеитба и т.н.) и се очаква силно нападение от житните мухи.
Мероприятията, провеждани за борба с телените червеи и ларвите на житния бегач - обеззаразяване на семената и внасяне на гранулирани инсектициди, заедно със сеитбата, дават добър резултат и срещу житните мухи, тъй като тези препарати са системни и проникват в растенията, защитавайки ги в началните критични фази.
Икономически праг на вредност при шведската и хесенската муха е 50-60 мухи, уловени при 100 откоса със стандартен ентомологичен сак. За черната пшеничена муха химичната борба е оправдана при 10-15 мухи на 100 откоса. За химична борба житните мухи се използват инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, неоникотиновите, карбаматните и др. Регистрирани препарати са: Актара 25 ВГ - 10 г/дка; Моспилан 20 СП - 15 г/дка; Нуреле Дурсбан - 75 мл/дка и др.
;void(0);){kind=link}