Технология за отглеждане на сладката бяла лупина

Място в сеитбообращението

Сладката бяла лупина не е взискателна към предшественика и може да следва след всяка култура, освен след зърнено-бобова. Най-добре се развива след зимни житни (пшеница, ечемик).

За семена лупината се отглежда предимно като пролетна култура.

За зелено торене се отглежда много често и като лятна следстърнищна култура.

Във високите планински райони лупината е един от най-добрите предшественици на картофите и лена. Като бобово растение е много добър предшественик на зимните и пролетните житни растения.

Подготовка на почвата за отглеждане на лупина

Оран на дълбочина 23-25 см след прибиране на предшественика (житни култури).

Предсеитбено култивиране и брануване веднага след изпръхване на горния слой на почвата.

Торене

Като бобово растение, лупината обогатява почвата с азот, затова се препоръчват ниски стартови дози - 3-6 кг/дка активно вещество в зависимост от запасеността на почвата с минерален азот.

С основната обработка се внасят фосфор или фосфор и калий в количества от 6-12 кг/дка активно вещество в зависимост от запасеността на почвата.

Препоръчва се нормите за торене на лупината да се извършват на база на почвени анализи.

Добивът от културата може да се повиши след инокулация със специфични азотфиксиращи бактерии.

Сеитба на лупина

Използват се семена с чистота и кълняемост, отговарящи на приетите стандарти.

При отглеждане като пролетна култура лупината се засява рано напролет, при първа възможност, но не по-късно от средата на април.

При отглеждане на лупина като лятна следстърнищна култура сеитбата се извършва веднага след прибирането на предшественика, задължително при достатъчно влага в почвата.

В райони с мека зима бялата лупина може да се засява от средата на септември до края на октомври с посевна норма 10-20 кг/дка в зависимост от направлението на отглеждане. За сеитбата може да се използва техниката, предназначена за зърнено-бобови култури.

Препоръчителни разстояния на засяване и посевна норма

	Междуредови разстояния, см	Посевна норма, кг/дка
За производство на семена	50-70	10-12
За зелен фураж и за зелено торене	15-20	20-25

Семената се заравят плитко:

в по-тежките и влажни почви на 2-3 см,
в по-леките и сухи почви на 3-4 см дълбочина.

След сеитбата задължително се валира, за да се избегне неравномерното поникване.

Грижи през вегетацията

Борба с вредителите

БОЛЕСТИ - фузарийното увяхване е най-често срещаната болест по бялата лупина. Причинител е гъбата Fusarium oxysporum sp. lupini, която предизвиква потъмняване и загниване на корените на нападнатите растения. Препоръчва се спазване на 3-4 годишно сеитбообращение, задължително третиране на семената с Витавакс преди сеитбата, извършване на балансирано фосфорно и калиево торене.

НЕПРИЯТЕЛИ - единственият неприятел, който може да нанесе по-големи повреди на семената е бобовата огневка (Etiella zinckenella), особено когато посевът е в близост до други зърнено-бобови култури или не е спазена сеитбооборотната схема за правилно редуване на културите.

ПЛЕВЕЛИ - при навременно взети агротехнически мерки не се налага използване на хербициди. При силно заплевеляване предсеитбено могат да се прилагат всички почвени хербициди, използвани при другите зърнено-бобови култури.

Широкоредовите посеви се окопават в зависимост от степента на заплевеляване.

Прибиране

За зърно лупината се прибира при пълно узряване, сутрин рано или при влажно време, за да се предотвратят евентуални загуби на зърно от разпукване на шушулките. Жътвата се извършва с обикновен комбайн, приспособен за бобови култури.

За зелена маса лупината се окосява, когато растенията са най-буйни и крехки и са се образували първите бобове.

За зелено торене веднага след окосяването зелената маса се заорава. Ако посевът е сравнително слабо развит, преди заораването растенията се валират.

Почвено-климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на сладните сортове бяла лупина, особено в райони, където почвите са вкислени и други бобови култури не се развиват нормално. У нас няма селекционирани сортове от тази култура. Семена от чужди сортове, но в ограничени количества, могат да се намерят в Института по растителни и генетични ресурси, Садово. От всички проучвани сортове най-добре се развиват френските - Лютоп, Люки, Люблан. Те са средноранни, имат вегетационен период от 100 до 105 дни и узряват най-късно в началото на юли.

Сортове	Добив зърно (кг/дка, средно за 3 год.)	Съдържание на суров протеин, %	Съдържание на сурови мазнини, %
Люки	343,7	38,5	11,2
Люблан	356,9	40,9	9,8
Лютоп	365,7	41,2	12,2