Набраздяването на дървесината по лозата е широко разпространена болест във всички лозарски райони на света. У нас има по-ограничена вредоносност.
Вирусът причинител на набраздяването на дървесината не е идентифициран, но от фактът, че от болните лози често се изолира вирусът на късовъзлието на листното завиване, е причина да се смята, че инфекциозният агент е щам на един от тях. Вирусът се пренася чрез присаждане и с почвените нематоди Xiphinema index.
Често заразените лози не проявяват външни симптоми. По листата се наблюдават жълти точки и петна както при вируса на късовъзлието, или завиване на листата, както при листното завиване. При силно нападнатите растения листата са значително по-дребни, имат нехарактерна за сорта форма, асиметричност и силно отворен опашен връз. Често проявяват симптоми на недоимъчни заболявания, което е свързано с нарушаване режима на храненето.
Леторастите на болните лози растат по-слабо. Броят на гроздовете на лоза е малък, а в много случаи силно нападнатите главини са напълно безплодни. Зърната са дребни и неоплодени.
Специфични и характерни за болестта са признаците по многогодишната дървесина. Те могат да се наблюдават след обелването на кората под спойката и над нея (при високо формирани лози). По дървесинната част се намират надлъжно разположени ланцетовидни вдлъбнатинки с добре изразен център. В центъра вдлъбнатинките са по-дълбоки, а към краищата - по-плитки. На дълбина достигат от 1 mm до 2 cm, но се срещат и до 5 cm. При сливането на две и повече вдлъбнатинки се получават ивици с дължина - 7 cm.
По вътрешната страна на кората се наблюдават изпъкнали гребенисти образувания, които се вместват във вдлъбнатинките. В ранните стадии на развитие на болестта симптомите по дървената се изразяват в появяване на малки трапчинки, разпръснати по дължината на кореновото стъбло. По-късно се образуват по-дълбоки вдлъбнатинки, които обхващат цялото кореново стъбло, сливат се и се получават дълбоки надлъжни бразди. При ниско формираните лози (Гюйо) симптомите на болестта се наблюдават върху подземното стъбло, а при високо формираните (Мозер, Омбрела) - и върху надземното.
В късните стадии вдлъбнатинките са толкова дълбоки и така гъсто разположени, че почти е невъзможно да се обелва кората.
Набраздяването на дървесината по лозата се оказва едно от най-опасните заболявания, тъй като освен намаляването на добива и понижението на качеството му, то причинява и бързо загиване на лозите, както от прякото действие на вируса, така и вследствие повишената чувствителност към неблагоприятните външни условия.
Създаването на нови лозови насаждения трябва да се извършва със здрав и проверен посадъчен материал.
