Кратуната (Lagenaria vulgaris) е едногодишно растение с влачещо се по земята стъбло до 15 м дълго и до 3 см в диаметър, набраздено, покрито с меки власинки. Листата са закръгленосърцевидни, цели или слабо триделни, 10-40 см в диаметър, на дълга дръжка. Цветовете са разделнополови, разположени поединично в пазвите на листата, на дълга дръжка, бели, с 5-листна чашка и 5-листно венче, 3-4 см дълги и 2-3 см в диаметър. Плодовете на кратуната са с различна форма - цилиндрични, крушовидни и др., неразпукливи, с твърда лигнифицирана външна обвивка, вътре месести, като по време на узряването вътрешната месеста тъкан изсъхва и се получава празнина. Семената са едри, неправилно четириъгълни.
Кратуната не е известна в диво състояние. Счита се, че тя произхожда от Африка. Понастоящем се култивира във всички тропични и субтропични и изобщо топли райони на земното кълбо. Плодовете могат да плават в океана и затова в дълбока древност са преплавали Атлантическия океан и са попаднали чрез морските течения в Бразилия, а оттук са се разпространили в тропиците на Америка. Кратуната може в продължение на две години да престои в морската вода, без да се повреди, като семената запазват кълняемостта си.
Човек е събирал и използвал кратуната още в зората на земеделието. Тя била използвана в Перу преди 3000 години, а в Мексико - около 7000 г. пр.н.е. Позната била и в стария Египет, а така също и на гърците и римляните. У нас е разпространена почти в цялата страна, но не се отглежда кратуна като самостоятелна култура, а на отделни места из градините.
Кратуната се отглежда и като декоративно растение, но главно заради плодовете и, които в зависимост от формата и големината се използват за приготвяне на различни предмети - бутилки, чаши, музикални инструменти, различни съдове, и др. Младите плодове се използват в Япония и някои други страни за храна. В много тропични и субтропични страни изделията от плодовете на кратуната заместват много предмети от стъкло превъзхождайки ги по трайност и лекота. У нас в миналото са имали по-широко използване главно като съдове - за гребане на вода, за поставяне на сол, пипер и др.
