Обикновена краставична мозайка
Признаци: по-старите листа на заразените растения са нормално равномерно оцветени. Връхните обаче са по-дребни, грапави, мозаично прошарени, с жълтозелени и светлозелени петна със завити към гръбната част периферии. Растенията са жълтакави и междувъзлията са силно скъсени. Плодовете са по-дребни, често мозаично прошарени.
Признаците понякога варират, ако растенията са били подложени на влошени външни условия. В такива случаи се появяват сектори от хлоротична тъкан, протичаща по главния или по един от страничните нерви. По върховете се наблюдават дребни мозаични листа, ако растенията се запазят живи след инкубационния период. В повечето случаи растенията загиват, защото загиват кореновите власинки и водния поток спира. Понякога проводящите съдове на корена са жълтеникави, но по тях няма паразитни микроорганизми. Вирусът има много гостоприемници-културни и дири, тревисти и дървесни, принадлежащи към различни семейства. По-голямо значение имат врабчови чревца, овчарска торбичка, паламида, млечок, спанак и други украсни растения. Това дава възможност да се образуват различни огнища на зараза.
Вирусът не се предава чрез пипане и допир на растенията. Не се предава със семената на краставицата. Не се запазва в растителните остатъци, разпространители са различните видове листни въшки. Борбата се осъществява като се регистрират участъците със силно заразяване и в близост да не се отглеждат чувствителни зеленчукови култури. Да не се допуска намножаване на листни въшки, чрез периодични пръскания през цялата вегетация. В оранжериите първите мозаични растения и съседните две от тях се отстраняват, почвата и сламата под тях се изгребват, празните места се зареждат отново и се подсаждат с резервни растения.
Ъгловати петна /бактериален пригор/
Болестта се среща при полското производство и много рядко в оранжериите. Бактерията напада котиледоните, листата и плодовете на краставичните растения. Най-силно поразява листата, по които се появяват мазни петна, които са ограничени от нервите. При висока въздушна влажност /валежи ли капки утринна роса/ от долната страна на петурите на листата петната се покриват с жълти, мътни капчици, които съдържат много бактерии. В сухо време тези капчици изсъхват и при наблюдение под остър ъгъл, петната лъщят срещу светлината. По-късно те потъмняват, изсъхват и листата се покриват с множество ъгловити дупчици. По плодовете се появяват дребни, кръгли или продълговати воднисти петна, които проникват дълбоко в месото. Така бактерията стика до семената и ги заразява.
Пренасянето на болестта става главно чрез семената. Заразата е не само повърхността на семената, но и дълбоко в тъканите, така, че се заразява кълнът. Бактерията се запазва в растителните остатъци до следващият вегетационен период. Известно време се запазва и в почвата. При дъждовно бреме бактерията попада върху листата на краставиците с капките вода. Инфектира чрез устицата. Първите признаци се появяват след 5-6 дни. В плодовете прониква само чрез рани. В семената бактерията се запазва до 3 години. Оптималната температура за развитие на бактерията е 25-27 гр.С. Инкубационния период е 6-8 дни. Ето защо на полето болестта се наблюдава само през юни при обилни валежи и спира пра засушаване през юли. Бактерията се разпространява лесно и с поливните води. Борбата се осъществява като за отглеждането на краставици се избират площи, на които от 4-7 години не са отглеждани краставици. За намаляване на пораженията те трябва да се отглеждат на опорни конструкции. Да се използват обеззаразени семена.
Почвата за отглеждане на разсад и за отглеждане на оранжерийни краставици се обеззаразява с формалин. При появата на болестта могат да се използват следните препарати: дитан 0,2 %, купроцин 0,4%, шампион 0,2 %. Пръскането при младите растения се повтаря през 7-10 дни. В по-късна фаза от развитието на растенията, пръсканията са от 15-20 дни.
Кубинска мана
В зависимост от това къде се отглеждат растенията, признаците варират. При оранжерийното производство, по листата на нападнатите растения се появяват различни по размери, жълти, разлети или ограничени от нервите листа. След 2-3 дни от долната страна те се покриват с виолетов гъбест налеп. Петната нарастват, сливат се и обхващат по-голямата част от повърхността. На полето петната са по-дребни и ъгловати. Само наличността на спорен налеп показва, че има гъбно заболяване. У нас маната има целогодишно развитие. Рано през пролетта се появява в полиетиленовите оранжерии, от там се прехвърля по пролетните краставици на полето. През есента масово се проявява при втората култура краставици и в оранжериите. Запазва се и в растителните остатъци. Заразяването е възможно при наличи3ето на водни капки върху листата и температура над 18 гр.С
При появата на болестта дъждуването се преустановява. Борбата се води само с химични средства, защото не може да се намали влажността на въздуха в оранжериите. Най-добри резултати се получават при използването на следните препарати: корсейт 0,25%, манкоцеб 0,25 %, галбен 0,25 %, манколаксил 0,25 %, превикур 0,25 %, промокар 0,25 %, радомил голд 0,25 %, пероцин 0,4%, икуейшън про 0,04%, фортуна 0,3 %, куардис 0,075 %. Пръсканията започват при поява на първите петна и се повтарят отначало през 7-10 дни, а при затихване или засушаване през по-дълъг интервал.
Брашнеста мана
Болестта е повсеместно разпространена по тиквовите култури у нас. При краставиците признаците варират. На полето признаците се наблюдават предимно от долната страна, а при краставиците отглеждане в оранжерии от горната страна. Във всички случаи признаците се наблюдават още при разсада. Отначало по листата се образуват дребни кръгли петна, покрити с бял брашнест налеп. По-късно те се разнасят, сливат се помежду си, обхващат едната страна на листа и преминават от другата. Повредените листа жълтеят, намаляват тургора и накрая изсъхват.
Понякога брашнестият налеп може да обхване и стъблото, от което то изсъхва. Плодовете не се поразяват, но поради прегаряне на листата те остават по-дребни и меки. Белият прашец по листата са летните спори на паразита. При най-слабо движение те се разнасят и причиняват нови заразявания. Не е установено презимуването на причинителя в растителните остатъци. Най-често има непрекъснато заразяване с летни спори. Инкубационният период е от 3 до 7 дни. В оранжериите намира много добри условия за развитие. Спорите покълват най-добре при висока относителна влажност на въздуха и при температура 20 гр.С. Борбата се осъществява главно с химични средства. Могат да се използват следните препарати: сапрал 0,1 %, топаз 0,025 %, топсин М 0,05 %, Байлетон 0,06 %, байфидан 0,02 %, вектра 0,03 %, рубиган 0,02 %. Пръсканията започват, когато се появят първите петна по листата. Особено важно е болестта да бъде своевременно открита по разсада, за да може още в началото да бъде максимално ограничена.
Краста по краставиците
Признаци за появяването на болестта – при краставиците в млада възраст, преди плододаване, напада листата и връхните части на растенията. По листата се явяват кафяви петна с неправилна форма и различни размери. При силна влага тези петна се покриват с маслено зелен гъбен налеп, а при засушаване се накъсват. По стъблата, листите дръжки и средния нерв на листата се явяват продълговати язвички, които също са покрити с маслиненозелен гъбен налеп. Най-характерни са повредите по плодовете. Отначало на мястото на заразяването се явяват кръгли, слабо хлътнали воднисти петна, които на следващия ден се покриват с маслиненозелен налеп. Най-характерни са повредите по плодовете. Този налеп показва със сигурност, че заразата е от краста.
Петната върху плода варират в зависимост от сорта, възрастта на тъканите и условията за развитие на болестта. Оптималната температура за развитие на спорите е 21 гр.С и относителна влажност на въздуха 80-90 %. При въздушна влажност под 65 % не се развива. Зимува като спори не само в почвата на заразените участъци, но и в съседните. Крастата напада растенията във всяка възраст, но винаги са засегнати младите тъкани до вегетационния връх. При оптимална температура и влага по младите плодове, петната се явяват след 4-5 дни, а при нараснали вече плодове – след 6-8 дни. Борбата срещу болестта се изразява в отглеждане на устойчиви сортове, включване на краставиците в сеитбообръщение, обеззаразяване на почвата чрез попарване или фумагинти. Добри резултати дава пръскането със следните препарати: бенлейт 0,1 %1 топсин М 0,1 %, пероцин 0,4 %.
При отглеждането на краставиците може да се прилагат и растежни регулатори: Асека - прилага се трикратно. Първо се третира във фаза 2-4 лист – 70 г/дка, второ третиране – след първото прецъфтяване – 70 г/дка, трето третиране – 14 дни след второто в доза 70 г/дка. Унимал – прилага се трикратно за повишаване на добива. Първо третиране – 3-6 лист в доза 170 мл/дка, второ – началото на цъфтеж – 170 мл/дка и трето при масов цъфтеж – 170 мл/дка.
За увеличаване на добивите могат да се използват и течни торове, а именно: Бионутриент – за листно подхранване в оранжериите се използва в доза 0,25 %. Пръска се петкратно: първо – 7 дни след засаждането, второ – 20 дни след засаждането, трето- 30 дни след засаждането, четвърто- в началото на цъфтежа, пето – края та масовия цъфтеж. Може да се прилага чрез поливки на почвата в доза 0,5 %. Така се внася трикратно – 7 дни след засаждането и след това през 14 дни. Биофол – за увеличаване на добива при оранжерийно производство за листно приложение в доза 0,5 % внесен петкратно- първо – 7 дни след засаждането и след това през 15 дни. Може да се прилага почвено в същата доза като се внася трикратно – 7 дни след засаждане и след това през 14 дни. Фертивет – внася се четирикратно в доза 12 %. Първо внасяне е 15 дни след засаждането, останалите през 10-12 дни. Лактофол О – съдържа 30 % азот, 7,5 % фосфор, 15 % калий, 0,4 % желязо, мед и физиологично активни вещества. За листно пръскане се прилага в началото на цъфтежа в доза 0,4 л /дка. След 20 дни се пръска с 0,5 л/дка, а след още 20,25 дни – 0,6 л/дка.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Изкривяване на краставиците - на какво се дължи?
Сортове краставици - у нас то е много голямо
;void(0);){kind=link}