В основата на запазването на здравето на човека и на животните стои успешната борба с болестотворните микроби: гъби, бактерии, вируси и др. Засега тези процеси при насекомите са слабо изучени.
При насекомите като пасивна защита от външни инфекции служи хитиновата броня, а от вътрешни - чревната стена. Освен това в лумена на червото се отделят вещества, които въздействат на вирусите. Ефективността на тази защита, например срещу Вируса на острия паралич, може да се оцени по големия брой вируси, които са необходими за заразяването чрез храната. Но и в храната на ларвите се съдържат антимикотични субстанции, които действат срещу инфекциите по пилото, разпространявани чрез храната. Такива вещества са намерени например в храната на пчелните семейства, които са устойчиви към варовито пило. Съпротивителните сили на пчелите срещу външни инфекции може да се понижат от ектопаразити, като акара Вароа и трахеалния акар, а срещу вътрешни инфекции - от нозематозата.
Пчелите притежават и система за имунна защита на тялото. В хемолимфата се съдържат бели кръвни телца, които не действат срещу вируси, но действат срещу бактерии. Доказано е и наличието на неклетъчен имунен отговор; той се основава на присъствието на определени вещества (апидецини), които показват антибактериално действие в кръвта на пчелите работнички. Освен чрез споменатите механизми за защита, пчелното семейство има възможност да реагира като социална общност на инфекциите. Тази социална имунна защита се изразява на първо място в измирането на заразените пчели и отстраняването на болното пило.
;void(0);){kind=link}