Основната задача пра развъждането е получаването на животни със здрава конституция, добро телосложение, висока продуктивност и добре приспособени към фуражните и природно-климатичните условия на района.
Козите за разплод трябва да са здрави, издръжливи, хармонично развити - с широк и дълбок труп, добре да оползотворяват фуража. Кожата да е мека, тънка и еластична, козината средно дълга, лъскава и прилепена към кожата. Главата да е по-тясна (да изглежда по-дълга), шията по-тънка и сравнително дълга. Гръдният кош да е дълбок и широк, холката еднакво висока и дълга, а кръстецът равен и широк. Коремът да е добре оформен, долната линия да е успоредна на гръбната. Крупата да е широка и слабо наклонена назад, а опашката - широко захваната и добре обрасла с козина.
Предните крайници, плешката и бедрото да са добре замускулени. Гледани отпред, краката трябва да са прави и успоредни, а отстрани - прави и отвесно поставени. Бутовете на задните крака да са пълни, мускулести. Бабките на крайниците да са силни и къси, а копитата здрави. Вървежът да е пружиниращ. Очите да са големи, светли, с благ и спокоен поглед. Вимето на козите-майки да е голямо, но прибрано, с еднакви половини. Цицките да са средно дълги, конусовидни, насочени напред и малко встрани. Вимето да не е много обрасло и месесто, а да е жлезисто. След издояване то трябва да омеква, а кожата му да се събира на ситни гънки. Козите за мляко трябва да са с дълбок, широк и дълъг гръден кош. Ребрата да са извити и дълги, а кръстецът и гърбът - равни и широки. Коремът да е достатъчно обемист, но прибран. Те трябва да имат здрава костна система.
При избора на кози за разплод добре трябва да се познават най-разпространените недостатъци в телосложението. Често се срещат животни с неправилна постановка на краката, която причинява бърза умора на животните при предвижване и води към лошо използване на пасищата. Краката на козите не трябва да са поставени близо един до друг. Близо поставените предни крака са показател за слабо развит гръден кош. Предните крака, гледани отпред, не трябва да са отгоре широки, отдолу тесни и с копита, разположени встрани или навътре. Постановката на задните крака също трябва да е правилна. Сближаването на задните крака е голям недостатък. От такива кози не може да се очаква „висока млечна продуктивност. Подгънатите под корема или разположените встрани задни крака също са недостатък. При лошо отглеждане, хранене и боледуване често се наблюдават слаби и меки бабки. При оскъдно хранене на младите животни се образуват слаба костна система и недостатъчна мускулатура, което ясно се забелязва със свлечения гръб. Ако козите се хранят продължително, особено в млада възраст, с груби обемисти фуражи, коремът е разширен, увиснал и със слаба мускулатура. Голям, макар и не често срещащ се, недостатък е неправилното разположение на челюстите - горната е по-къса от долната, и обратно, долната е по-къса от горната, - поради което животните не могат добре да откъсват тревата и се намалява млечната продуктивност.
По млечност козите се отбират въз основа на полученото мляко през целия лактационен период. При липса на контрол най-лесен и практичен начин за определяне млечността на козите е неколкократното последователно издояване - сутрин, обед и вечер - в продължение на няколко дни. В повечето случаи, особено при купуване от пазара, е невъзможна тази проверка. Ограничаването само с една контрола в повечето случаи е неправилно. Обикновено преди продажбата козата не се дои през цялото денонощие и при еднократното пробно доене дава много мляко, но при следващите издоявання млекодобивът рязко спада. Ето защо млечната продуктивност на козите се преценява главно по външния оглед. Еднократното пробно доене се препоръчва предимно за установяване поведението на козите по време на доене и за недостатъци в цицките и вимето.
При преценяване млечността на козите както чрез вземане на контролни проби, така и чрез непосредствен оглед е необходимо да се отчете времето от последното раждане. Колкото козата се приближава до сухостойния период, толкова повече млечността намалява, а вимето става по-малко. Ето защо при купуване на коза винаги трябва да се изясни изминалото време от момента на последното раждане.
Едновременно с изясняване на млечната продуктивност на козата е важно да се разбере и колко фураж изразходва за получаването на 1 л мляко. Една коза изразходва по-малко, друга - повече фураж за един и същ млекодобив. Естествено, по-ценна ще бъде козата, която в сравнение с друга ще изразходва за едно и също количество по-малко фураж. Това обаче може да се установи само във фермите, в които се води редовна и точна сметка за изразходвания фураж и за полученото мляко.
При избора на женско яре за разплод освен развитието и екстериора голямо значение има и произходът. Животните от високомлечни майки и от бащи, родени от майки с отлична млечност, имат заложби за по-висока млечност, отколкото родените от родители с по-ниска млечност.
В козевъдството важно стопанско значение имат и признаците скорозрелост и плодовитост. Използваните саанизирани разплодници у нас не само увеличават млечността на кръстоските, но оказват положително влияние и върху подобряване на скорозрелостта и плодовитостта им. Плодовитостта на козите е породно качество, но за да се прояви е необходимо през цялата година и особено преди и по време на случната кампания да се хранят пълноценно с фураж, съдържащ повече белтъчини, минерални вещества и витамини. За получаването на повече приплоди за разплод трябва да се оставят ярета само от майки с висока плодовитост.
Масовото кръстосване на местните примитивни кози с високопродуктивни чистопородни разплодници и използването на висококръвни кръстоски налагат приплодите за разплод да се отбират внимателно, като особено внимание се обръща на следните особености: яретата да са едри, с хармонично телосложение и здрава конституция, а майките им да са с висока млечност, масленост и добра плодовитост. При избора на разплодни животни трябва да се отделя внимание не само на развитието, екстериора и продуктивността на родителите, но и на резултатите от преценката по потомство. В практиката често се срещат разплодни животни с добър екстериор и висока продуктивност, но от тях се получават приплоди с по-ниска млечност или конституционни недостатъци. От такива родители не трябва да се оставят приплоди за разплод.
Козите развиват най-висока млечност след второто-третото раждане, а от 6-годишна възраст тя намалява. Изборът на кози за разплод и за покупка след 4-5-годишна възраст е нецелесъобразно.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Доене на козите и грижи за вимето
Хранене и отглеждане на козичките
Порода кози Боер е единствената порода кози за месо
;void(0);){kind=link}