Японска дюля - Хеномелес

Днес японската дюля (Chaenomeles japonica) е получила значително разпространение в качеството си на декоративно и плодово растение. Тя има много стопански ценни качества. Съдържа голямо количество органични киселини (4-5%), пектин (0,6-2,5%) и ароматни вещества. По съдържание на витамин С (100-223 mg %) плодовете на японската дюля не отстъпват на касиса и петкратно превъзхождат лимоните и портокалите. Витамин Р е десет пъти повече отколкото в ябълките. Неговото количество достига 910 mg %. В сравнение с другите овощни растения, захарите в плодовете на японската дюля са малко - до 2%, но в тях има много лимонена киселина (4-5%), която им придава своеобразен аромат. Плодовете на японската дюля съдържат голямо количество пектин, който обезпечава доброто желиране и за това служат за приготвяне на ароматни сладкарски изделия: желета, мармалади, сладка. Използват се също и за производство на витаминни концентрати.

Избор на място за отглеждане на Японска дюля - Хеномелес

Желателно е японската дюля да се засажда на добре защитени от ветрове места. Тя расте на почви с различен механичен състав, с нормален воден режим. Благоприятна реакция на почвения разтвор е слабо киселата (pH 6). При pH над 7 японската дюля се поразява от хлороза.

Размножаване на японската дюля

Японската дюля се размножава главно чрез семена. Те имат висока кълняемост и никнат добре след есенно засяване. Възможно е и пролетно засяване, като никнат дружно ако до този момент са стратифицирали в продължение на 50 дни. Японската дюля може да се присажда върху круша за получаване на декоративни растения. Едроплодните форми е целесъобразно да се размножават чрез зелени резници. През първата година семеначетата достигат 30-36 сантиметра височина. На втората година от живота си те образуват нормални растения с добре развита коренова система. За посадъчен материал се използват две годишни растения, получени от семена или чрез резници.

Грижи за растенията

Почвата преди засаждането се наторява като за касис. Засажда се през есента или рано на пролет при разстояние 0,75 метра между растенията. При резитба на японската дюля се преследват следните цели:

равномерно разположение на клоните;
осигуряване на тяхната максимална осветеност и отстраняване на слаборазвитите;
получаване на силни тригодишни клонки.

Такава резитба се основава на факта, че плододаването при японската дюля произтича главно върху тригодишна дървесина: първата година израства едногодишната издънка, на втората тя започва да се разклонява като от нейните пъпки се образуват плодните клонки, а на третата година върху тях вече се появяват цветове и плодове. Добре оформения храст на японската дюля има 10-15 разновъзрастови скелетни клонки в това число едногодишни (3-5), двугодишни (3-4), тригодишни (3-4), и четиригодишни (2-3). След плододаването петгодишните клонки се изрязват през есента или пролетта, тъй като те стават по-малко продуктивни и затъмняват останалите. Едновременно с тях се изрязват и клонките, които лежат на земята, както и растящите вертикално. По този начин за да се поддържа постоянно съотношение на разновъзрастовите издънки в храста следва да се отделят плододавалите петгодишни издънки и да се заменят с едногодишни, добре разположени издънки, излизащи от основата на храста.

Вижте още: