Ягодовият акар е разпростарнен в цялата страна. Пренася се чрез почвения материал. През пролетта акарите преминават върху вегетационни връх и се настаняват в основата между неотворените още листа. Ягодовият акар вреди, като смуче сок от младите листа, които се деформират, пожълтяват и изсъхват. Нападнатите растения са по-дребни, втрънчени и листата им изглеждат като попарени. Добива от нападнатите растения ежегодно намалява.



 



Друг основен вредител при ягодите е и ягодов стъблохоботник. Ягодовият стъблохоботник се явява в голими размери във всички райони на страната. Напада главно ягодата, ограничено и малината. Вредата се причинява от възрастно женско насекомо и се състои в нагризване на листните и цветните дръжки при снасянето на яйцата, в следствие на което те повяхват и загиват. При масово нападение растенията не загиват, но не дава плод.



 



Възрастното насекомо има тъмно син цвят с метален блясък. Развива едно поколение и зимува като възрастно насекомо в земни камери и се появява следващата пролет.Борбата се води ранно през пролетта преди цъфтеж. По време на масовия цъфтеж може да се появи сиво гниене. Сивото гниене при ягодите – причинител- Botrytis cinerea. Напада всички надземни части на ягодата. По листата се появяват неправилно зъкръглени разрастващи се сиво-кафяви петна със сиво спороношение от долната страна на петурата.



 



Заразените цветове некротират. По плодовете се развиват жълто-кафяви петна. Покриват се със сиво бял спорообразуващ налеп и загиват. Гниенето се предава от болните на здравите плодове. Борбата се води в началото , по време на масов цъфтеж и в края на цъфтежа. По листата на ягодата е възможно да се появат пурпурни точки- това е признак за появаването на листи петна. Това е гъбна болест, която се среща повсеместно в ягодовите насъждения. Тя започва като тъмно пурпурна точка, която постепенно се разширява, като центъра отначало е кафяв, а после белезниково сив.



 



Повредите се отразяват на добива и общо отслабване до загиване на растенията. Прилагат се първо санитарни мерки, като се изразват и изгарят старите листа. Това меропирятие води до изтощаване на растенията. Затова се провеждат и предпазни пръскания рано през пролетта преди автивна вегитация.