Резитба за плододаване на праскова, формиране като чашовидна корона.
При прасковата резитба за плододаване се извършва всяка година. При нея се правят просветляване на короната и детайлна резитба на обрастващата дървесина. В практиката се е наложил подобрен вариант на дългата резитба, а именно резитба с намален брой плодни клонки.
Резитбата на прасковата за плододаване започва от върха на дървото. Прави се добро просветляване на короната. Най-напред се премахват много силно разклонените едногодишни клонки, тъй като предивременните клонки върху тях не се използват за плододаване. След това се определят силните смесени клонки, които ще се остават за плододаване. Те имат ярко червен цвят на кората, лесно се огъват и почти по цялата дължина са покрити с плодни пъпки. Дълги са от 40 до 80 см. Най-добре е те да израстват непосредствено от скелетната част на дървото, но може да израстват и от основата на двегодишна обрастваща дървесина. Останалите едногодишни клонки се отстраняват, а там, където има нужда от попълване с клонки, се режат на две пъпки. Отстраняват се също майските букетчета, цветните клончета и дървесните клонки.
Всички части на скелета на короната се запазват. Само върховете на скелетните клони и на полускелетните разклонения обикновено се режат до първата смесена клонка.
Прасковените сортове се делят на три групи - със средно, с голямо и със слабо натоварване. На едно дърво средно се оставят около 700-800 плода.
При много родовитите сортове праскови (Мариголд, Редхейвън, Кардинал и др.) се оставят обикновено 40-50 смесени клончета на дърво. При соротовете със средна родовитост (Елберта, Хале, Блейк и др.) с оставят по 60-90 смесени клончета. При сортовете със слаба родовитост (Хелфорд 1 и Хелфорд 2, Гоум и др.) се оставят от 130 до 200 смесени клончета.
Вижте още: