Напояване по бразди на овощните градини

Напояването по бразди е един от най-рационалните начини за напояване на овощните градини. При това напояване в градината се прокарват бразди, по които се пуска да тече водата. В движението си по браздите водата прониква надолу и встрани и по този начин напоява почвения пласт, в който са разположени корените. Този начин на напояване на овощните градини има това голямо предимство, че не се залива цялата повърхност на напояваната площ, а същевременно се постига напояването на целия почвен пласт под 20 см дълбочина, в който се намират корените на овощните дървета. При напояването по бразди на овощните градини се икономисва много вода поради намаляване на повърхностното изпарение, тъй като повърхността на браздите е само около четвърт от цялата повърхност.

При леките и пропускливи почви водата прониква по-бързо на дълбочина, затова при тях дължината на поливните бразди не трябва да превишава 50-60 м. (при слаб наклон и силно пропускливи почви браздите са по-къси - 30-40 м). За по-тежките почви дължината на браздите е по-голяма, но превишаването на 180-200 м не е желателно. Понякога в практиката при тежки почви обаче браздите се правят и до 250 м дълги. Дълбочината на браздите е около 20-25 см. При леките и пропускливи почви браздите са по-плитки, а при тежките и по-непропускливи почви браздите са сравнително по-дълбоки и по-широки. При плитко разположени корени не трябва да правим много дълбоки бразди, за да не нанесем големи повреди на кореновата система.

Най-често разстоянието между браздите за напояване е от 70 до 100 см в зависимост главно от водопропускливостта на почвата. При леки й пропускливи почви водата се просмуква бързо в дълбочина и страничното овлажняване е по-слабо, затова междубраздовото разстояние трябва да е по-малко, отколкото при тежките и по-трудно пропускливи почви, при които има по-добро странично овлажняване.

Практически подходящото междубраздово разстояние се определя много лесно. Два дни след напояването между две напоителни бразди се изкопава трапче напречно на тях. Дълбочината на трапчето е около 20-22 см. Ако по средата между двете бразди овлажняването се съединява на 20-22 см, това показва, че междубраздовото разстояние е достатъчно. Когато по средата на трапчето на дълбочина около 20-22 см се яви суха ивица, това показва, че разстоянието между браздите е голямо и трябва да се намали с толкова сантиметри, колкото сантиметри е ненапоената ивица между двете бразди.

Най-добър наклон за браздите е от 3 до 5°. Ако наклонът на браздите е по-малък от 2°, водата се движи много бавно, а при наклон, по голям от 8°, водата се движи много бързо по браздите и размива почвата. Препоръчва се още при създаването на овощни градини на места с по-голям наклон от 8° редовете да се засаждат с наклон от 3 до 5° с оглед на бъдещото напояване по бразди.

По-бавното движение на водата по браздите поради по-слаб наклон или поради напояване с по-слаба водна струя осигурява по-обилно напояване. Повторното пускане на вода в същата бразда също прави напояването по-обилно.

Много важно е след напояването да не се допуска образуване на кора или да се напука почвата. За да се избегне това и да се запази по-добре попитата от почвата влага, необходимо е да се извърши своевременно разрохкване, след като почвата изпръхне. Само в зачимените овощни градини не се разрохква почвата след напояване.

Вижте още: