Известно е, че орехът се отглежда освен за плодове и за дървесината, която се цени извънредно много в мебелната промишленост. Качеството на дървесината зависи от условията на отглеждане и правилното формиране на ореховите дървета.
Погрешно се смята, че орехът е бавно растящ дървесен вид. Всъщност орехът се оказва по-бързо растящ от широколистните дървесни видове, понякога надминава по растеж дори и белия бор. Затова всяко засадено орехово дърво трябва да се отглежда с много грижи и внимание.
Орехът е твърде взискателно растение към минералните соли, когато се отглежда предимно за плодове. Това изискване не е задължително, ако главната цел е производството на дървесина. Най-много висококачествени орехови трупи се получават, когато растенията се отглеждат на не много богати, но варовити почви.
Получаването на високи добиви от орехови плодове трудно може да се съчетае с производството на висококачествена дървесина, макар че комбинираното използване е широко разпространено.
При отглеждане на орехите главно за получаване на дървесина са необходими много грижи за подходящо формиране на стъблата и короните, за да се получат висококачествени трупи с най-подходяща дължина 4 м. При по-неблагоприятни условия на отглеждане орехови трупи са с 2,5 до 2,8 м дължина.
Увреждания и отклонения от нормалното развитие на семенните растения могат да се получат още в първата година след засаждането им, макар че прихващането е добро, като изкривяване на стъблото, силно разклоняване в приосновната част и обезформяване въпреки положените грижи за формиране. В такива случаи се препоръчва като по-радикална мярка изрязване на стъблото до основата, без да се засяга кореновата шийка. Резултатите са много добри - образуват се бързо много издънки, от които през юни се избира най-подходящата, а останалите се изрязват. Най-добре е тази резитба на ореха за коригиране на стъблото да се извърши 2 години след засаждането, когато растенията са добре вкоренени. Тогава израстват леторасти, които се изравняват по сила с неподрязаните фиданки.
През първите години грижите за младите орехови фиданки, независимо дали са присадени или не, са насочени главно към постигане на добър растеж и формиране на прави стъбла, като се вземат мерки за опазването им от селскостопански животни и други механични увреждания (изкривяване на стъблата и др.).
Оформените орехови дървета не трябва да имат наранявания или надебелявания по възлите, като редовно се почистват страничните разклонения. Средните по размери клонки с диаметър в основата от 2 до 4 см се отстраняват в края на зимата. След изрязването отрезите по стъблото се третират с химични антисептични вещества срещу гъбни болести. Страхът от отстраняването на връхната част поради повреди и отклонения от вертикалното развитие на дърветата е неоснователен. Когато растежът на орехите е много силен, полезно е да се извърши през юни прищипване на върховете на филизите, за да се забави растежът.
При интензивен растеж на орехите се налага двукратна намеса на човека - през пролетта преди началото на вегетацията и в края на юни. Отстраняването на клоните, които се явяват конкуренти на водача, се извършва по всяко време на годината.
Мерки за преодоляването на повреди по млади орехови дръвчета
Когато върхът на ореха е слабо развит или силно повреден от късни пролетни или ранни есенни слани.
Необходимо е повреденият връх и нискоразположените клонки до желаната височина да се отстранят. Избира се най-добрата по разположение и сила на развитие клонка и се оставя за водач продължител на ствола. Съседните до него силно развити клонки - конкуренти на водача - се отстраняват.
Клонката, избрана за водач продължител, може да бъде изправена по изкуствен начин. Повреденият връх на клонката се съкращава на чеп, който се използва за привързване и изправяне на избрания клон за водач. Чепът се отстранява окончателно след 1 или 2 години. При изкривено стъбло на ореха се налага поставяне на подпора за изправянето му. Преди това обаче се отстраняват повредената връхна клонка и ниско разположените клонки.
Kогато стъблото на ореховата фиданка е силно деформирано и нито една клонка към върха не може да се използва за продължител на стъблото.
Короната е придобила чадърообразна форма. За да се отстраняват посочените недостатъци, налага се силно изрязване (отстраняване) на разклоненията, при което се предизвиква израстването на нови клонки (продължител водач и странични клонки) непосредствено от стъблото. Когато това е невъзможно, извършва се силно съкращаване на стъблото над кореновата шийка, при което стъблото израства и се формира от леторасти, покарали от спящи пъпки. Ако орехите са присадени, съкращаването се извършва над спойката с чеп от спящи пъпки, от които впоследствие израства новото стъбло.
;void(0);){kind=link}