Напояване на кайсията

Напояването е не по-малко важно мероприятие при отглеждането на кайсията. Въпреки, че кайсията е сравнително по-сухоустойчиво растение, няколко поливки през периода на втвърдяване на костилката и нарастването на плодовете се отразява много добре. Засушаванията през юли-август, които са често явление у нас, се отразяват върху цветообразуването и запасяването на растенията. Засушаванията през юли могат напълно да провалят цветообразуването и следващата година остава празна. Това е една от причините, наред с измръзването, за нередовното плододаване и ниските добиви, тъй като кайсията в повечето случаи се отглежда при неполивни условия. Излишната почвена влага също се отразява понякога неблагоприятно върху плододаването. Прекомерното овлажняване на почвата след засушаване може да предизвика опадване на плодовете. Поливките и обилните валежи преди зреенето влошават качеството на плода.

Нуждата от поливане на кайсията до голяма степен зависи от почвените условия. При дълбоки и пропускливи почви корените на кайсията достигат на голяма дълбочина и черпят вода от по-дълбоките почвени хоризонти. При такива условия отглеждането на кайсии може да бъде успешно и при неполивни условия.

По външния вид на растенията не може да се определи нуждата от поливане. Получи ли се завяхване на листата, това означава, че е преминала критичната фаза и възстановяването на растенията е много трудно и след обилни поливки. Необходимостта от поливане на кайсиите най-точно може да се определи по съдържанието на влага в почвата. Когато влагата в почвения слой на дълбочина 60-70 см падне под 70% от пределната полска влагоемкост (ППВ) това показва, че има нужда от поливане. Когато няма възможност да се направи такъв анализ, може да се използва един практически, окомерен способ. Изкопава се ямка на дълбочина 50-60 см и от дъното се взема шепа почва. Ако при стискане се получи здрава топка, която при пускане от височина около 1 м се разпадне на едри агрегати, това показва, че влагата е достатъчна. По вида на почвата на тази дълбочина може и окомерно да се прецени овлажняването.

Поливната норма, което представлява количеството вода за една поливка, трябва да бъде достатъчно, за да се овлажни основния коренообитаем слой. При младите растения той е на дълбочина до около 50 см, а при плододаващите - докъм 70-80 см. За младите растения поливната норма е около 40-60 м³/дка, а за плододаващите - около 70-80 м³/дка. Когато поливането на кайсиите се извършва в околостъблени чаши или басейни, което много често се прилага в любителските градини, за младите дръвчета са нужни около 20-25 литра, а за плододаващите - около 50-70 литра за една поливка. Размерът на тези чаши трябва да бъде най-малко колкото е размерът на проекцията на короната. Този начин на поливане е много ефективен и икономичен при младите дръвчета през първите 2-3 години след засаждането. При плододаващите овошни градини се полива цялата площ, като един от най-достъпните начини за поливане е по бразди. Отначало се прокарва по една бразда от двете страни на реда. С напредване на възрастта техният брой се увеличава и от началото на редовното плододаване се набраздява цялото междуредие. Дълбочината на браздите е около 18-20 см, като при по-леките почви са по-плитки и по-тесни, а при по-тежките - по-дълбоки и по-широки. Дължината на браздите също е в зависимост от почвените условия и терена. При по-леки почви и слаб наклон те не трябва да превишават 80-100 м, а при по-тежките и равен терен могат да достигнат и до 200-300 м, в зависимост от пропускливостта на почвата.

Поливането по бразди и другите начини на гравитачно напояване е доста трудоемко, изисква по-голям разход на вода и овлажняването не е много равномерно. Много по-ефективно и икономично е дъждуването и капковото напояване на кайсиите, което е напълно механизирано, но при съвременната тенденция на развитие на овощарството у нас тези съвременни начини за поливане са практически и икономически неприложими и особено при такива по-сухоустойчиви видове, като кайсията, вишнята, бадема, сливата и др.

Вижте още: