Дюлята трябва да се отглежда само на поливни площи

Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове. Това се дължи на много по-малкото й стопанско значение в сравнение с останалите овощни видове.

Младите дюлеви дръвчета имат силен растеж, но след неколкогодишно плододаване той рязко намалява и това налага да се засилва чрез подходящи резитби и повече грижи.

Залагането на цветните пъпки при дюлята започва късно (през септември). Растежът също продължава до късно през есента, а листата опадват чак в началото на зимата.

Дюлята е един от най-късно цъфтящите овощни видове, поради което по-рядко измръзва през пролетта.

Изискванията на дюлята към топлината са значително по-високи в сравнение с ябълката и крушата. При температура под -23, -25°С измръзват плодните пъпки и някои клонки, а под -27°С загиват целите дървета. Районите, където есенните застудявания настъпват рано, не са подходящи за дюлята, защото плодове не могат да узреят добре, а в някои случаи и измръзват. Летните горещини не оказват вредно влияние върху растежа и плододаването на дюлята, ако почвата е достатъчно влагозапасена.

Дюлята е един от най-влаголюбивите овощни видове и при нашите условия трябва да се отглежда само на поливни площи. Когато влагата е недостатъчна, дърветата закържавяват, добивите са малки и плодовете остават дребни, лошокачествени и с много каменисти клетки.

Неподходящи за дюлята са песъчливите, бедните, прекомерно влажните и студени почви, а също и почвите с плитко разположен карбонатен хоризонт.

Дюлята се присажда на същите подложки, на които се присажда крушата. В практиката се използват предимно вегетативни дюлеви подложки. Присадени на тях, дърветата се засаждат на разстояния 5х3,5-4 м и се формират като свободно растяща естествена корона с височина на стъблото 50-60 см. При формирането на дюлята освен просветляване е необходимо и съкращаване на по-дългите леторасти.

Обрастващите клонки на дюлята силно се разклоняват и бързо застаряват, което налага редовно да се извършват прореждане и подмладяване. Без такива резитби на дюлята плододаването намалява и качеството на плодовете се влошава.

Останалите агротехнически мероприятия при дюлята не се различават съществено от тези при ябълката и крушата.

Икономически най-важната болест по дюлята е загиването на завръзите. Дюлята се напада и от късно кафяво гниене, кафяви петна, ръжда и някои други болести. От неприятелите по-сериозни поражения нанасят мъхнатият бръмбар, ябълковият миниращ листов молец, източният плодов червей и др.

Вижте още: