Годишен цикъл в развитието на овощните култури

Отглежданите листопадни овощни култури проявяват определена периодичност в своето развитие, тясно свързана със смяната на годишните времена. Във връзка с това се разграничават два основни периода - период на покой и период на вегетация. През тези периоди протичат редица изменения и процеси, като набъбване на пъпките, разпукване на пъпките, цъфтеж и др. Те протичат в строга последователност за отделните овощни видове и сортове.

Период на покой

Основната и най-характерна черта на покоя са спирането на видимия растеж и забавянето на всички жизнени процеси в растението или в отделни негови части. Периодът на покой обхваща три фази: предварителен (летен) покой, естествен (дълбок, задължителен) покой и принудителен покой.

Фаза на предварителен (летен) покой

Характеризира се с прекратяване на видимия растеж на отделните части на овощните растения. Това състояние настъпва постепенно и неедновременно. Летният покой на пъпките е ценно приспособление да се реагира на неблагоприятни условия (например суша), след което растежът отново се подновява.

Фаза на дълбок (естествен, задължителен) покой

Тази фаза е задължителна и абсолютно необходима за нормалното развитие на всички зимуващи пъпки през следващата година. Продължителността й зависи от наследствените особености на овощните видове и сортове. Една част от тях се нуждаят от ниски положителни температури в продължение на 45-50 дни, а друга - на 15-30 дни, след което при благоприятни условия започва нормално развитие. Когато нуждите от ниски положителни температури не са задоволени, цветните пъпки не се развиват нормално.

Фаза на принудителен покой

Пъпките се намират в състояние на покой поради неблагоприятни външни условия. Най-бързо излизат от тази фаза при затопляне на времето лешникът, следван от дряна, кайсията, бадема, прасковата, джанката, сливата, черешата, вишнята, крушата, ябълката, долята и мушмулата.

Период на вегетация

Периодът на вегетация започва от набъбването на пъпките и завършва с листопада. По-важни фенофази на вегетацията на овощните култури са следните:

Фенофаза на растеж

Започва бързо удължаване на оста на листните пъпки и завършва с образуване на връхната пъпка на леторастите.

Фенофаза на цъфтеж

Фенофазата на цъфтеж продължава от 1 до 3 седмици. Най-рано цъфтят лешникът и дрянът, най-късно - дюлята, мушмулата и орехът.

Фенофаза на плодообразуване

Фенофазата на плодообразуване обхваща следните етапи: опрашване, оплождане, опадане на цветовете и завръзите, растеж на плодовете и зреене на плодовете.

Орехът, лешникът и кестенът се опрашват от вятъра, а останалите овощни видове - от насекомите, предимно от медоносните пчели.

Много горещото и сухо време, както и валежите по време на цъфтежа пречат за нормалното протичане на опрашването и оплождането. Процесът на оплождане за голяма част от овощните видове продължава от няколко часа до няколко дни след опрашването. Изключение прави само лешникът, при който оплождането се извършва няколко месеца след опрашването.

Самоопрашващи се са сортовете на прасковата, кайсията и мушмулата, а кръстосаноопрашващи се (чуждопрашващи се) са всички ябълкови, крушови, черешови и бадемови сортове. Някои от чуждоопрашващите се сортове, въпреки че имат нормален тичинков прашец, не могат да се оплождат взаимно с определени сортове и образуват т. нар. интерстерилни групи.

Фенофаза на цветообразуване

Сортовете на ябълката, крушата, сливата, черешата, вишнята, кайсията и бадема започват цветообразуването през лятото - през средата или последното десетдневие на юни, през юли и август - и продължават до настъпването на студовете през есента или началото на зимата.

Вижте още: