У нас е възприето с чашовидна и подобрена чашковидна корона да се формират главно при прасковата, при която е подходяща и свободнорастящата корона.

Чашовидната корона няма водач. Тя се оформя от 3, рядко от 4 скелетни клона, израснали от съседни пъпки. Върху всеки от тях се оформят по 3 скелетни разклонения. Първото от тях е на 50-60 см от основата на скелетния клон, а следващите - на 70-100 см едно от друго. Най-подходящият наклон за тях е 35° спрямо хоризонталата. Недостатък на тази корона е, не при повече плодове съществува опасност от отцепване на скелетните клони, особено когато те растат под остър ъгъл. Този недостатък е избягнат при подобрената чашовидна корона. Скелетните клони при нея не израстват от съседни пъпки, а са отдалечени на 10-15 см един от друг. Това е единствената разлика между двата вида корони.

По-често се формира по-опростена чашовидна корона от 3 скелетни клона, но се оставят 3-6 скелетни разклонения, като разстоянията между тях не са строго фиксирани. Скелетните разклонения трябва да заемат правилно празните пространства, особено в долната част на короната, където растежът е най-силен, и да растат под ъгъл 30-35° спрямо хоризонталата.

Формиране на чашовидната корона

Първа резитба след засаждане

Дръвчетата обикновено са с предивременни клончета. Надземната част се съкращава на около 15-20 см над стъблото, като се оставя чеп от 5-6 см. Предивременните клончета на стъблото (на височина 60 см от земята) се изрязват до основата, а останалите се съкращават на чепчета с по две пъпки.

През пролетта, когато леторастите израснат 15-20 см, се избират три клончета. Желателно е те да са отдалечени помежду си на около 10 см и да са правилно разположени в пространството, за да има здраво срастване.

Втора резитба след засаждане

Избират се три скелетни клона, а останалите се премахват. Продължителите на скелетните клони не се съкращават. С обрастващата дървесина се постъпва по следния начин: премахват се всички предивременни клончета на около 20 см от върха на скелетните клони, както и израсналите навътре в короната и много силните, израсли в основата на скелетните клони. Останалите предивременни клончета не се режат.

През лятото (началото на юни) вътрешността на короната се почиства от сгъстяващите я леторасти.

Трета резиба след засаждане

Избират се продължителите на скелетните клони, които, ако са еднакво силни, не се съкращават. Когато някой от тях е значително по-силен, може да се съкрати малко по-ниско от върховете на другите скелетни клони над някое силно клонче, растящо навън. Леко съкращаване над външно клонче може да се направи и когато растежът на скелетните клони, дори и еднакъв, е много слаб. След това се определят скелетните разклонения. Обикновено се избират силни клонки с добър наклон, разположени в долната част.

С обрастващата дървесина се постъпва по следния начин: премахват се предивременните клонки по връхната част на селетните клони, както и изправено растящите силни клончета. От новите силни странични клончета, разположени в горната половина на короната се избират скелетни разклонения и полускелетна дървесина. Запазва се и част от страничните силни смесени клончета за плододаване. Премахват се силните клончета, растящи навътре, израснали под скелетните клони. Почистват се върховете на скелетните разклонения от странични предивременни клончета, за да не се наклонят под тежестта на плодовете. В долната половина на скелетните разклонения се оставят по няколко силни смесени клончета за плододаване.

Средно силните полегати двугодишни клонки се превръщат в полускелетна дървесина и се натоварват с 1-2 смесени клончета за плододаване. Плодоносните клонки обикновено са наклонени и имат слаб прираст. Една част от тях се премахват, а друга (по-жизнените) се съкращават силно над чеп за подмладяване.

Резитба за довършване формирането на короната

През четвъртата и петата година се завършва формирането на чашовидната корона. Както при четвъртата резитба, в по-горната част на скелетните клони се оставят по 1-2 скелетни и полускелетни разклонения. Клончетата, които сгъстяват короната, се премахват, а подходящите смесени клончета се оставят за плододаване. Прореждането на плододаващите клончета е по-силно, отколкото през третата година и постепенно с увеличаване възрастта на дървото прореждането се засилва. През този период се ограничава и височината на дървото на около 3,20 м, като скелетните клони се съкращават на двугодишни разклонения на ширина. Върху долните скелетни разклонения, които обикновено са по-силни, може да се оставят по 2 до 4 полускелетни разклонения с дължина около 50 см. Близо до местата на съкращаването се оставят по няколко добре развити смесени клончета, с което се предотвратява развитието на лакомци по върховете.

Вижте още:

Влияние на подложката върху присадника

Подготовка на овощните дръвчета за засаждане

Срокове за засаждане на овощните растения