2021 г. започна с предизвикателства за овощните градини, а кампаниите по беритбите масово се изместиха с 15 – 20 дни заради климатичните условия. При едни видове реколтата пострада и бе по-малко, при други се увеличи до три пъти.

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

Пазарният климат също се влоши за някои производства, поглеждайки статистиката. Стари проблеми и нови предизвикателства неколкократно скандализираха сектора. В навечерието на гръмките заявки от новото правителство за политика в интерес на българските плодове и зеленчуци, нека си припомним как мина годината при трайните насаждения.

„Въпреки че имаше измръзвания пролетта, тази година бяха по-малко в сравнение с миналата година. При костилковите реколтите бяха добри. При семковите обаче – ябълката и крушата, нещата са трагични”, обобщи пред Агри.БГ Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари. 

Черешите отново откриха сезона с липса на достатъчно работна ръка. Заради силните валежи на много места, особено в Североизточна България, бе налице повсеместно напукване на плода. „Щетите са от 50% до 90% спрямо различните сортове”, споделиха тогава от сектора. Овощари от Кюстендилско пък сигнализираха за засилен внос от Турция, който подбива и без това ниската цена от 0,80 лв./кг. Финално, по оперативни данни на министерството, към 5 август 2021 г. (при изцяло реколтирани площи) производството на череши и вишни у нас бе малко под миналогодишното - съответно с 5,1% и 2,3%. Общо черешовата реколта у нас възлиза на 45 880 тона. 

Продукцията от праскови също отчете лек ръст (2,6%) в края на беритбите и достигна 22 353 тона. Кайсиите обаче поставиха рекорд с над 100% ръст на средния добив и три пъти повече продукция. По последно съобщени данни реколтата от тях е 23 009 тона. „Череша, кайсия, слива имаха нормални добиви и качество, цените също бяха нормални в следствие на по-малкия внос”, коментира Колев. Другите отличници тази година при трайните насаждения са орехите и малините. При вторите средно от декар производителите са добивали по 363 кг, което е годишен ръст с над 17%, а производството възлиза на 6 735 тона.

Отправяйки поглед към семковите обаче картината се променя. „Добивите от крушата спаднаха с близо 50%”, твърди представителят на сектора, макар по оперативни данни спадът в средно добитото от декар да е малко над 13%. По думите му цената на културата останала стабилна, но производителите имат наполовина по-ниска възвръщаемост. Въпреки богатата ябълкова реколта стопаните са обезнадеждени. Свръхпроизводството в Полша, Северна Македония, Гърция и други, разбира се, се е отразило на родния пазар. „Цената е направо подигравателна тази година”, определи Николай Колев и добави:

„Фабриките купуват между 12 и 15 стотинки конвенционална ябълка, което вече е под себестойност само да я изнесеш от градината до камиона. Мислим за повсеместно отказване от ябълката, включително и аз самият. Години наред не печелим нищо от нея – само я гледаме и сме на загуба”.

Именно ябълката заема над 10% от общия внос на плодове в страната ни. По официални данни до август тази година внесените количества са до 26,2 хил. тона. Вносът на дини, череши, ягоди, грозде, черупкови плодове и круши нараства с между 15,6% и 47,8% в сравнение със същия период на 2020 г., а този на праскови и кайсии намалява респективно с 13,6% и 26,5%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за 2021 г., обработени от министерството. 

Голям проблем тази година се оказа и съхранението и преработката. „Консумацията на ток на толкова висока цена кара производителите да бързат да си пласират продукцията, за да спестят разходи от тези мощности. При преработката цената на електроенергията задължително трябва да се калкулира в себестойността на продукта, иначе няма как да оцелеем”, обясни председателят на Дунавските овощари.

Според производителя с плодови градини и преработвател Томо Томов ситуацията е безпрецедентна, но още по-лошото – непредвидима. По думите му той вече работи на загуба. Съхранението преди е струвало 5 ст./кг. на месец, а сега е 12 ст./кг. Ако спре хладилниците, това означава стоката вътре да се развали, защото тя не се продава от днес за утре, а през цялата година. От друга страна, пазарът не е готов да поеме поскъпване. Така гарантирано се стига до фалити.

„Липсата на работници, на напояване, повишаването на разходите и неадекватното подпомагане обезкуражава стопаните на градини”, категорична е Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите у нас.

Още през пролетта производителите на череши поискаха извънреден de minimis заради големите поражения. В края на годината това искане продължава, като стопаните настояват, ако не сега, то в началото на 2022 г. да бъдат обезпечени за са частично пропаднали в резултат на пролетните проливни дъждове площи, за които има издаден констативен протокол. Не малка част от овощарите останаха разочаровани и от Ковид-помощта, която не бе възможна за овощари с напълно пропаднали площи през Кампания 2020.

„Въпреки че с подкрепата на националния бюджет на България се отпусна една колосална сума от 72 млн. лв., която да подпомогне земеделските стопани по адекватен начин и ред за преодоляване на негативното икономическо въздействие на пандемията с COVID-19, същото не бе сторено“, смятат от Националната био асоциация (НБА). 

Родните овощари вече неколкократно заявиха, че много държат и на нов прием по държавната схема за първична преработка. Разбира се, условията за еврофинансиране за инвестиции също вълнува сектора. Доато вълненият продължават обаче се оказа, че бюджетът по ПРСР за следващия програмен период далеч не е обнадеждаващ, което доведе до гневни реакции. 

„Бюджетът за новия програмен период е толкова минимален, че почти няма да има пари за преките инвестиционни мерки – 4.1 и 4.2. Какво остава за подобряване на конкурентноспособност, за нови мощности и прочее. Просто е абсурдно”, коментира пред Агри.БГ Николай Колев.

По думите му през предстоящия сезон стопаните тепърва ги чакат затруднения. „Новите агротехнически мероприятия ще са компрометирани заради високите цени на горивата, торовете и препаратите. Следващият сезон ще е изключително труден.

Друго лошо е, че качеството на работната ръка все повече пада, което има отношение и към качеството на реколтата и проблемът се задълбочава. Ако има нещо обнадеждаващо, то това е метеорологичната прогноза към този момент.  Времето за момента е благосклонно към нас – студено е и се очакват ниски температури и през януари”, каза за финал представителят на сектора.