Прекаралите капривирусна инфекция животни получават доживотен имунитет. Важно е да се знае, че е налице силен кръстосан имунитет между овчата и козята шарка и лумпи скин. Този кръстосан имунитет се използва и при ваксинациите. Известно е, че срещу лумпи скин може да се приложи с успех ваксина против шарка по овцете или по козите и обратно. Ваксините са успешно средство за борба срещу тези инфекции. Капри вирусите се използват и като вектори, инкорпорирали гени от други вируси и по този начин стават имуногенни и срещу тези вируси. Така са създадени и ваксини срещу беса, срещу чумата по малките преживни и срещу треската на долината на Рифт. Основен момент за разпространението на шарковите вируси е тяхното излъчителство от болните и преболедували животни. При шарката по овцете и по козите това излъчителство е интензивно, а вирусът е доста устойчив на външната среда. Освен това този вирус се съхранява дълго и се предава непряко чрез замърсени предмети, хора, вълна и особено чрез кожи. Има и сериозни данни, че инфекцията може да се пренесе и чрез насекоми. Така, сериозни подозрения има за пренасянето на шарката по овцете преди години от Турция по долината на река Велека. Такива съмнения имаше и при появата на изолирани шаркови огнища близо до турската граница, когато в Турска Тракия вилнееше шаркова епизоотия. При лумпи скина напротив, интензивно вирусоизлъчителство няма. Но инфекцията се пренася изключително чрез кръвосмучещи насекоми. Затова тази инфекция има сезонен характер, не се поддава на ограничения и предизвиква неподозирани и неочаквани избухвания в зависимост от биологията на насекомите. Огнищата в Израел и в Египет през последните години са пример за неочакваността на тази инфекция. Ето защо редица международни организации гледат на шарковите инфекции по преживните като на реална заплаха за животновъдството и поддържат редица профилактични мерки. Особено важна обаче е компетентността и информираността на практикуващите ветеринарни лекари за бързото разкриване на появилите се огнища.