Причинители – причинители на истинското сечене са различни плесени, обитаващи почвата, най-често Pythium debarianum и Rhizoctonia solanni, по рядко гъби от родовете Phytphtora и Fusarium. Те са разпространени посъвместно. Особено силно се намножават във влажна и богата на органично вещество почва, при температура около 25 гр.С и недостатъчна светлина.



 



Признаци – сечението се проявява в омекване и загниване на стъблото на младото растение, непосредствено на повърхонстта на почвата или малко по-долу от нея. Повреденото нежно стъбло не е в състояние да крепи растението и то поляга, пада като отсечено. При отглеждане на гъст разсад, отначало се “изсичат” отделни растения. След това болестта обхваща съседните до тях, като се образуват петна от заболели растения. По-късно те изсъхват и в лехата остават празни места. Сечението може да нападне и застарели разсадни растения. При тях загиват кората в основата на стъблото, без да засяга проводящи снопчета. Такъв разсад не клюмва, а спира растежа си и след известно време увяхва и изсъхва. От сеченето по-силно страда гъстия, прерасал и изнежен разсад. При пипера повреди от тази болест са по-големи при висока влажност на въздуха и повишаване на температурите. Повишена чуствителност към болестта имат и едностранчиво подхранваните с азот растения, особено когато се отглеждат при недостатъчно светлина.



 



Борба – прилагат се редица мероприятия при отглеждането на разсада. Семената да се засяват при отпимална гъстота. Разсадите да се отглеждат на обеззаразени торопочвени смески. След поникване, да се поддържа отпимална температура и влажност в култивационните съоръжения. При появата на сечене по разсада да се пръска с 0.2 % разтвор на радомил + или 0.25% разомил цинеб.