Получаването на здрави, дълги, подходящи за съхраняване кореноплоди е възможно само при лека и рохкава почва.
Морковите и кореновидният магданоз (отглежда се и заради листата) трябва да се отглеждат навсякъде, защото нуждата от тях е голяма. Най-честият недостатък при тези култури е разклоняването на кореноплода, което се дължи на две причини.
Едната е отглеждането на морковите и на кореновидния магданоз върху почви с плитък хумусен слой. Когато нарастващият кореноплод достигне до плътна почва той започва да се деформира и да се разклонява. Затова мястото, където ще се отглеждат моркови или кореновиден магданоз, трябва да се изоре на по-голяма дълбочина и да се натори.
Другата причина за разклоняване на кореноплодите е галовата (кореновата) нематода. Ефикасен метод за защита срещу този опасен неприятел е сеитбообращението. Или, с други думи, на едно и също място кореноплодните зеленчукови култури да се засяват през 3-4 години. Чрез обеззаразяване на почвата по време на сеитбата се осигурява защита срещу галовите нематоди, телените червеи, а също и срещу поповото прасе.
Там, където коренопдодите на морковите и на кореновидния магданоз често се разклоняват, се препоръчва засяване на сортове с къс вегетационен период и с малки коренонлоди.
Ако почти всяка година се получава некачествена реколта от моркови и от кореновидния магданоз, тогава на тяхното място може да се засее пащърнак, който замества по качество и двете култури.
;void(0);){kind=link}