Пясъчният, наричан още зимен лук (Allium fistulosum L.), е най-важният източник на лукова храна за източноазиатските страни - Япония, Китай, Корея, Индокитай и др. През миналото столетие той намери по-широко разпространение в Европа и най-вече в Северна Европа, което се дължи на някои от биологичните му особености. У нас през последните десетилетия се среща все по-често в домашните градини като източник на ран зелен лук през март и април.
Като културно растение пясъчният лук има двугодишен цикъл на развитие. Размножава се предимно чрез семена, но е възможно и чрез издънки от луковици, които растението образува в края на вегетацията през първата година. Още повече разклонения образува през втората година и поради това че са преминали своя яровизационен стадий, всяко от тях оформя ниско (30-40 см) цветоносно стъбло. Стъблото завършва със сферично съцветие, обвито с ципеста обвивка, която се разкъсва рано, като освобождава голям брой нормални цветове (до 200 и повече). Цъфти през май дружно и кратко. Кръстосва се лесно с обикновения лук, но поради голямата разлика в срока на цъфтеж (40-45 дни по-рано от обикновения лук) за кръстосването трябва да се съхраняват растения в хладилник.
Семената му са по-дребни, отколкото на обикновения лук и лесно се изсипват.
Подобно на обикновения лук листата израстват във вътрешността на предходните. Така се образува лъжливо стъбло, чиято височина при отделни форми и сортове достига 50-60 см. Листните влагалища във вътрешността са етиолирани както на праза, с нежна консистенция. Същинска луковица не се образува, а само издутина в основата мястото на активната вегетативна пъпка. Разклоненията от първи порядък се образуват в основата на 5-и или 6-и лист. В пазвата на един лист се развива една вегетативна пъпка. Всяка от тях е много активна и образува своя листна и коренова система. По тази причина общото стъбло добива неправилна форма. Обвивните му люспи се разкъсват и засъхват. Още в края на лятото всяко растение образува няколко дъщерни разклонения, обособени като самостоятелни растения. Листата са едри, къси, конусообразно заострени, дълги 30-50 см, с груба консистенция. Покрити са с восъчен налеп.
С нарастването на пясъчният лук нараства и кореновата система. В края на лятото тя оформя малка туфа. Оставена на същото място, през следващата година туфата се разраства, като наред с изсъхналите листа израстват нови, зелени и се образуват нови разклонения. На едно място туфата може да преживее още няколко години, но израсналите нови листа и разклонения стават много дребни и нямат стопанско значение. Затова най-изгодно е двугодишното отглеждане на растенията, когато се образуват цветоносни стъбла, съцветия и семена.
Освен зимоустойчивост пясъчният лук притежава и висока устойчивост на много болести по луковите култури. Поради това през последните десетилетия се извършват кръстоски между обикновения и пясъчния лук за създаване устойчиви линии на икономически важни болести, в т.ч. на пероноспората.
Отглеждане на пясъчен лук
Основно пясъчният лук се отглежда чрез семена. Възможно е и размножаване чрез издънки, но тази операция е трудоемка и получените растения на следващата година стрелкуват много рано (в края на април), когато започва цъфтежът. Има сортове и форми, които вместо цветове образуват въздушни луковички и подобно на многоетажния лук оформят втори етаж със съцветия и въздушни луковички. Те също могат да се използват като посадъчен материал.
Подготовката на почвата за отглеждане на пясъчен лук е както при обикновения. Сеитбата се извършва рано през пролетта, както при едногодишния лук. Семената се засяват с ръчни сеялки или в браздкчки на дълбочина 2 см. Поникват много бързо. В началния етап растенията растат бързо, като израстват листа с увеличаваща се дължина. За растежа на растенията се полагат редовни грижи, изразени в поддържане на почвеното плодородие и редовно напояване. В края на юни или началото на юли растенията достигат височина 35-40 см. Тогава започва тяхното изскубване или изрязване до повърхността на почвата. На мястото на отрезите израстват нови листа, които до края на вегетацията също могат да се реколтират.
В източноазиатските страни е широко разпространено загрибването на растенията, при което се удължават (етиолират) лъжливите стъбла и консистенцията им става по-нежна. Лъжливите стъбла се връзват на връзки и се продават за консумация. В тези страни е разпространено и реколтирането на целите растения, които се използват за приготвяне на туршии. След почистването се нарязват заедно със зелените листа и се смесват също с нарязани китайско зеле и китайски (едри) репи. Поставят се в глинени делви. Заливат се със солен разтвор, т. е. консервират се и се консумират през зимния период.
;void(0);){kind=link}