Лукът шалот (Allium ascalonicum) е многогодишно тревисто растение с отслабено стрелкуване и семеобразуване, въпреки че при условията на нашата страна редовно образува съцветие и семена с нормална кълняемост. Луковицата му е склонна към непрекъснато делене, при което рано образуваните растения оформят отделни луковици, обвити със самостоятелни сухи люспи и здраво свързани към общото дънце. Това е един многогнездов подвид лук. Най-големи размери (до 20 и повече милиметра диаметър) достигат най-външните луковици, а вътрешните остават сравнително дребни (3-5 гр. средна маса).
Лукът шалот е основно луково растение в тропичните райони на света, където поради липсата на условия за яровизация не е възможно производството на семена от обикновения лук. Там той се размножава единствено по вегетативен начин чрез делене на луковиците. Лук шалот се отглежда и по северните ширини до 50-ия паралел и над него, където също липсват условия за производство на семена от двата подвида. Там също се размножава по вегетативен начин.
Консумират се зрелите луковички, които имат високо съдържание на сухо вещество, въглехидрати, витамини и др. Добрата обвивка на луковиците (със здрави, тънки, сухи обвивни люспи), както и високият индекс на захарите обуславят добрата им съхраняемост. Запазват се продължително както в тропичния, така и в най-северните райони. Богати на хранителни вещества и витамини са листата, които са нежни и се консумират масово не само в крайния север и на екватора, но и в страните от умерения пояс и най-масово в Западна и Централна Европа.
В нашата страна доскоро този лук беше почти непознат. Срещаше се в отделни селища, където любители градинари го отглеждаха в ограничени размери. Липсват сортове лук шалот, както и организирано производство на семена или посадъчен материал. Няма и никаква информация за предимствата му.
Има перспективата за използването на шалота на зелено през определен период от време и главно през май, когато традиционните източници на зелен лук се изчерпват и на пазара се чувствува недостиг от този зеленчук.
Съществува голямо разнообразие от форми и сортове шалот, които се различават главно по степента на разклоняване, както и по едрината на растенията, образуваните от отделното разклонение зелени листа и луковици.
Съществуват две групи сортове шалот - френски и руски (датски), които се различават според едрината и формата на образуваните луковици, оцветяването на месестите люспи, степента на стрелкуването и образуването на семена.
Производството на луковици от шалот се извършва по два начина - от семе и чрез използване на луковички. С оглед на подобряване здравословното състояние на вегетативно размножавания шалот крайно наложително е периодично да се редува отглеждане чрез семена и чрез луковички. Отгледаните чрез семена луковици са по-едри и по-слабо нападнати от вирусни болести и поради това през следващите 2-3 размножавания по вегетативен начин дават по-високи и устойчиви добиви. Това има особено важно значение при производството на шалот в тропичните райони, където условията за заразяване на луковичките от вирусни болести са особено благоприятни.
Производството на луковици по вегетативен начин (деление на майчината луковица) се осъществява при есенно засаждане на луковиците, а чрез семена - при пролетното им засяване.
За производство на луковици и зелен лук от шалот се избират богати и структурни градински почви. Подготовката на почвата се извършва грижливо, като преди основната обработка се тори обилно с разложен оборски тор и минерални торове както при едногодишния лук. Най-подходящият срок на засаждане е втората половина на октомври и началото на ноември. Преди засаждането многогнездните луковици се разделят на отделни луковички, което става лесно с ръка или с машина, използвани за разкъсване на чесъна. След това сместа се превява и се сортира на три фракции: с диаметър над 25 мм, от 15 до 24 мм и под 15 мм, което съответства по маса до над 20, от 10 до 20 и под 10 гр. Всяка фракция се засажда отделно, като се регулира разстоянието между луковичките в реда. При по-големи посеви се препоръчва засаждане в 5-редови ленти при разстояние 60 см между лентите и 25 см между редовете в лентата. В реда между едрите луковични разстоянието е 30 см, между средните - 15 см и между дребните - 10 см. Така отделните фракции развиват най-пълно своите продуктивни възможности. Семената се сеят през пролетта при същата хранителна площ.
Засадените през есента луковички се вкореняват, яровизират се и рано през пролетта растат дружно, разклоняват се и от най-едрите се образуват цветоносни стъбла, съцветия и семена с нормална кълняемост. Семената узряват през юли и се прибират незабавно, защото лесно опадват. След това се реколтират и луковиците. Те се оставят на полето няколко дни, след което, вързани на снопчета, се съхраняват под навеси до есента. Добивът на луковици зависи от едрината на луковичките майки. Най-висок е той от едрата фракция - от декар достига 350 000 луковики, или до 4-4,5 тон сух лук.
Отгледаните от семе растения образуват една едра и рядко няколко по-дребни луковички. Нормално те не стрелкуват. Тези луковици се използуват като посадъчен материал за производство на семена и за вегетативно размножаване.
За получаване на зелен лук най-добре е посадките да се извършат рано през пролетта. За да се избегне яровизирането на луковичките, наложително е 45-50 дни преди засаждането да се поставят в помещения, където се поддържа температура над 18°С. От такъв материал се получават повече разклонения и много висок добив - до 25 000 връзки от по 10 растения, което в стойностно изражение може да достигне 5 000 лв. от декар. Реколтирането се извършва от началото на май и до началото на юни. Растенията се подкопават, разделят се от майчиното растение и се почистват сухите листа (при по-късното реколтиране).
Шалотът се напада от болестите и неприятелите, от които страда и лукът. Особено опасна е шалотовата муха, която се развива в луковиците, и при масово нападение загубите са големи. Борбата се води чрез събиране и изгаряне на нападнатите растения.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Какви са изисквания на лука към температурата?
Краставичната мозайка и столбур при пипера – причинители и борба с болестите
;void(0);){kind=link}